Хубаво го казвате, Свети - ти и Г-н Оптимистев. Всичко има и добри и лоши страни. И това прави живота интересен. Иначе ще умрем от скука.
Както знаеш и аз съм от "ялтенските" невъзвръщенци.
Животът тук те учи да виждаш живота по друг начин и да оценяваш много неща, които в БГ дори и нямат представа и както я карат никога няма и да разберат.
От 20 години само веднъж отидох до БГ, някъде преди 7-8 години. Всички познати, които видях разсъждаваха по същия начин, така както ги знаех отпреди. Същата психика, същите желания, същия мироглед. Стана ми мъчно за тях.
Какво от това, че ходели всяка година на море? На мен морето ми беше на 30 мин каране. Можех да ходя всеки ден след работа или всяка събота или неделя. Ако искаш планини - 2 часа път и съм там. Със сина ходехме всяко лято да търсим злато из Сиера Невада.
Дори и сега в центъра на щатите не мога да се оплача. На 5 часа път е морето, кеф ти Новия Орлеан, Пенсакола. Ако искам нещо да видя, на същото разстояние са Атланта, Свети Луиз, Далас. Казината са на 30 мин път, всяка неделя със сина ходим по блус и джаз клубовете в Мемфис. Имам нормална къща и правя каквото си искам без никой да ме безпокои. Не ми трябват разрешения за каквото и да било.
Един от малкото проблеми е, че не мога да кажа "майната ви" в работата и да си вдигна чукалата. Износът на работа днес е съвсем различен от рецесиите през 70-те, 1985 и 1990. Минах през последните две, но каквото става сега е съвсем различно. С тази икономика и политиката на поголовно приемане на нелегални, щатите отиват надолу и след 5-6 години ако нищо не се промени ще станем клоаката на света.