Много се опираш на патриотизма на богатите! До колкото съм срещал децата на богати и влиятелни хора, всичките много обичаха Америка - ама всичките успяваха да живеят извън нея за доста време, кой за политурна школа в Швейцария, кой в програма за нещо си обществено в Белгия, кой в Оксфорд за друго учене, или Милано, или Берлин. Изобщо тези хора от обич към Америка бяха с един крак здраво стъпил извън нея. Помня едно девойче, върла американска патриотка, баща й американски посланик някъде в Западна Европа - чистотата и идеализмът на нейния върл патриотизъм просто не й бяха дали възможност даже да научи цените на елементарни хранителни изделия. А виж, животът в Белгия го знаеше добре. Достатъчно добре, че да бъде убедена колко по-добре е в САЩ - където тя просто случайно не успявала да се задържи повече от година на всеки няколко...

Сега за личните възприятия към обществото, ще ти дам пряк пример от брега край Галвестон. Значи, къщи. Парцелите малки, практически без двор. Къщите също малки, защото са на колци, срещу наводнения и бури, и жилищната площ започва от втория етаж. Иначе всичко хубаво и изпипано! Прекрасно, даже! Дворът малък - но от терасата на втория етаж (нещо като дворче на колци) се спусаш право в яхтата - която е вързана в под/до къщата.

Джон (характер) е много доволен от къщата си! Частен достъп до океана, гарантиращ пристан за 15м яхта; скромничка, но пък мачтите й не дращят в изгледа от терасата. И защото водата е леко солена, рояците комари са с около 20% по-малки, та до като нещастниците на вътре от брега ги нападат по 20 комара при всяко излизане от вратата, Джон минава метър със 16 комара, статистически средно. Джон също много обича спокойствието около къщата си; яхтите са тихи. Колите също, защото само по един член на семейството ходи на работа, и трафикът е много малък. А и няма училищни рейсове, да бълват дизеловите пушилки, да запречват движението с мигащи червени светлини, и да думтят по комшилука. Всеки следобед, след работа, Джон се връща, преоблича се, тегли душ - или ако е по-пич пред мацка отсреща на канала за яхти, пряко скача във водата от терасата, яхва яхтата, и се запилява на спокойствие покрай Галвестон. И защото Джон не обича домакинството, той със съпругата вечерят по ресторанти - където някой път ходят с яхтата си. Живот! Джон вижда къщата си като златно парче имот, на което с удоволствие би се пенсионирал - ако не уцели наследство или лотария, и се изнесе към Флорида. Джон е голям оптимист.

Джак живее отвъд канала на Джон. В къща много подобна. Обаче Джак е много чуствителен на тема "деца". Защото неговите съседи нямат такива. И децата на Джак раснат сами като кукувици. Джак също е много чуствителен на тема "училище". Защото общественото училище, към чиито окръг Джак си плаща имот данъците, е пълно с деца от градчетата отвъд залива, и тези деца са почти изцяло негърчета, а децата на Джак не са, и ако отидат на общественото училище, биват малтретирани. Джак, значи, е много чуствителен и на тема "семеен разчет" - защото трябва да праща децата си в частно училище, което му струва по Д1500 на месец, след-данъчно. Все едно второ изплащане на къщата. Към която Джак също е много чуствителен. Защото не може да я продаде. Защото не само училищният окръг е негърски, но и най-близкият магазин за храна е на 4 км от къщата - а Джак не може да си позволи да ходи по ресторанти всеки ден, с тези допълнителни плащания на частно училище. Нито могат повечето потенциални купувачи. Ето защо Джак е много чуствителен на тема "логика" и "избор" - защото когато е купувал къщата, и е разговарял с бъдещите си съседи, всред тях Джон по-горе, Джак не му е минало на ум да пита за деца, училища, магазини... А се е подвел по тяхните възхваляващи описания на златните парчета имот - каквото би било и къщата на Джак. Джак се е осрал, значи, с купуването на къщата, и не знае как да се махне от нея. В това време децата му раснат като кукувици и Джак вече осъзнава, че те започват да проявяват разни... различия когато играят с деца, които са имали по-... нормално детство... Джак се опитва да компенсира - но всеки допир с деца означава предварително уреждане на разписание, договаряне, нагласяване - и другите родители проявяват странно неразбиране към проблемите на Джак... Яхтата щеше да компенсира болката от къщата - но такава няма, по очевидни причини. Обаче частният яхтен пристан прави къщата толкова скъпа, че за квадратурата си... повечето хора за същата цена предпочитат да купят двойно по-голяма къща на вътре от брега и да страдат 4-те допълнителни комари, на излизане от вратата, и липсата на яхтата - която и без това не могат да си позволят - но пък децата им да играят със съседчета пред къщата. Джак не знае кой нормален човек освен ерген или пенсионер би купил къщата му... Джак е голям песимист.

Пак да кажа, Сър Оптимист, гледната точка зависи от много неща. Наличието на деца усложнява гледната точка защото всяко нещо го съпоставя с допълнителни (обикновено скрити от погледа) фактори. И реакцията към нагледните фактори е повлияна, пък и изцяло надвита, от реакцията към невидимите.

Като интересна статистика: от хората с които обменям размисли по живота, говоря сериозни разговори, ти си единствения извън САЩ - и ти си единствения оптимист. Като за статистиката подбирам хора с подобна професия и парични възможности. С другите живеещи тук, къде аз, къде те са по-оптимисти или песимисти, но никой не може и да се доближи до твоя оптимизъм. Което е хубаво! Светът трябва да бъде шарен! Къде ще му излезе краят, ако всички мислим еднакво!?

Аз много се разписах, тези дни. Но служебната ми ел-поща не работи, и има разни забавяния къде как се случат, и се правя на зает... А имаме нареждане да сме извънредно заети ПО ОТЧЕТ, значи да намираме повод да начислим извънредно време... И правиш сметка, че ние все пак сме частна компания, която гони печалба; юнаците в разни правителствени учреждения... Те какво правят цял ден да се преструват на заети... Как ли не полудяват... Но пък заплатите за правителствена работа са вдигнати ячко, и вероятно надвишават нашите - та значи заплатата си заслужава болката от преструване на зает. Това до тук вдъхва ли ти оптимизъм, или да? Градим бъдещето, ний!