|
Съвсем логично е живеещите обикновени хора, които бъхтат по 12 часа яко там за това материално благополучие да се чувстват нещастни... След всичкото това бъхтане какво пък толкова видяхте от живота...
Да ти отговоря и аз. От всичките години живяни в Америка, един път не съм имал чувството, че обикновените хора се чувстват нещастни. Не казвам, че няма нещастни хора, но обикновените - не се чувстват нещастни. Също, не всички от обикновените хора работят по 12 часа. Много от тях биха искали, но повечето нямат този шанс.
Не след а по време на бъхтането, видял съм много. СЛЕД всичкото това бъхтане, още продължавам да виждам много. И докато съм здрав, тази тенденция ще продължи. Аз съм от малкото хора, които имат подробна снимкова документация на видяното до сега. Някои от снимките си съм публикувал тук:
Голяма част от снимковият ми материал е на негативи, диапозитиви и магнитни ленти. Тях още не съм сканирал и не знам дали ще отделя времето за сканирането им. С хиляди са. Например, нямам публикувана нито една снимка от едномесечната ваканция, която направих в Южна Америка през '89г. За един месец минахме през Еквадор, Боливия, Перу, Чили, Аржентина и Бразилия. Нямам нито една снимка публикувана от обиколките ми на Западна Европа през края на седемдесетте и началото на осемдесетте. Нямам нито една снимка публикувана от едномесечната ми ваканция в Мексико. Тогава бях с кола и Мексико го кръстосах и на длъж и на шир. Нямам публикувани снимки от ваканциите ми в Канада. Нямам показани снимки и от двете ми обиколки на САЩ с кола, заедно с жена ми. Нито от предишните ми две обиколки на САЩ, пак с кола, с две различни гаджета. Нямам нито една снимка от двумесечната ми командировка в Алжир през '82г. Мисля това до тук стига за отговор на какво толкова съм видял. Дори и да съм забравил да спомена нещо, това до тук никак не е малко.
Към това прибави, че успях да се "освободя от системата" на петдесет годишна възраст. Сега си доизживявам живота в България със спестените пари от "работа в системата" и както си правя сметките, след като умра ще имам повече пари в банковата си сметка отколкото имам сега.
А животът не е в материалните неща... Това най-добре го знае Изтока... а също и славянските души, които все още не са се "заразили" от тез стремления... Хлебец, лучец, пък пак поглеж надалеч, докъдето душата ти усети вятъра, слънцето, две хубави очи, детски смях, човешки шепот край вечерен огън...
Ти тия ги разправяй на старата ми шапка. Изтока много добре знае къде е живота и къде не е. Погледни статистиката. Не можете да си удържите младите хора. От девет милиона държава, два милиона живеят на запад а останалите искат, но не могат. Изтока никога не е могъл да си удържи младите хора. Винаги когато са имали шанс са го напускали и повече не са се връщали.
Мен ме изпуснаха още през шестедесетте. Сума ти мои приятели - също.
Хлебец, лучец - покажи ми един българин, който ще се задоволи с хлебец и лучец и вятър и тинтири минтири. Ами като няма способност за друго ще ядат хляб и лук, както е било по времето на хан Крум и Исперих. Как пък няма поне малко напредък за последните хиляда години. Хората за двеста години направиха най-силната икономическа и военна мощ в света, ние след 1300 години още ядеме хляб и лук, за срамотите...
Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш
|
Ех я! Ще има да ех-каш. [re: Eh]
