Твоето доверие към отговорните джентълмени от горе... аз не го споделям. Те може би гледат на света от по-високо - но и от по-далеко. Което означава, че за много неща знаят единствено в обобщена форма, и още по-зле - в докладна форма от подчинени. А провалите никога не се случват обобщено, а от специфични подробности, точно които подробности са извън високите гледни точки и отвъд резолюцията, възможна от тези гледни точки. Има и друга важна подробност: точно най-богатите хора, които могат да създадат или затрият една държава - точно те са най-малко обвързани с държавата и могат много лесно да я заменят с друга. Примери - колкото щеш! Даже от България: ялтенците, които я разсипаха - я гледай тяхните деца и внуци колко лесно си уредиха жителство и гражданство къде ли не по света, и си живеят много добре - далече от България. Знаеш старата американска поговорка, че лисицата не сере в собстената си дупка; това може да бъде продължено: засере ли лисицата в дупката си, значи ще се изнася към нова.

Разломяването на совалката беше моя първи личен опит, от близо, с институционен провал в САЩ. Защото отломките в небето бяха само символ; поредиците издънки, които кулминираха в провала, бяха действали с години, някои само десетина, други няколко десетки. И в процеса на разследването аз видях, често пъти с моите си очи, и чух, с моите си уши, великите осведомени висши гледни точки на информираните джентълмени с великите мозъчни процеси и обществени водачества... Пази Боже! Силните хора неотменно биват обиколени от кора на дупецункачи и блюдолизци, които най-услужливо приготвят доклади, анализи, датни бази, и всякакви други осведомителни помагала за началниците си - или работодателите си. Сигурно има тук-там изключението на силен човек, който с неимоверни усилия да разбива тази лайнена кора на говноглавци и сам да се рови в истината - но пък сам заровиш ли се, печелиш подробни познания в едно тясно поле - и губиш висшата перспектива. Няма оправия. Има Божа воля, обстоятелствата да се стекат такива, че хем силният да има достатъчно етика и срам към обществото, че да насилва лайнената кора на говноглавци да допускат в редиците си способни хора, хем способните хора да имат етика и смелост да отчитат и докладват реалността каквато е. Тази Божа воля не се получава винаги и на всякъде! И ако се получи - не продължава за винаги.

Я гледай сега какво стана, като юнаците решиха да турнат подробни инспекций на совалките! Където мине проверка - биват открити проблеми! Не му е мястото да влизам в подробности, но българският мъдрец пръв казал "пре-ебало си майката!" е виждал далече в бъдещето към друг континент, а и е пуснал много меко и нежно изказване, в случая.

В твоя случай, твоят личен икономически възход в САЩ е започнал от много ниско ниво (беглец от ялтенския режим) - и този възход е надхвърлял общото снижаване на икономическото положение на масата американци - и ето го твоят оптимистичен опит. Аз съм като теб: започнахме от спане в гардеробите, защото нямахме пари за депозит за газ (за отопление). И моят личен икономически възход надхвърля снижаването на икономическото положение на масата американци.

Но между теб и мен има една ячка разлика, която коренно променя нашето виждане към обкръжаващото американско общество: ние отглеждаме деца в него. И щем не щем, биваме осведомени - и ставаме чуствителни - към аспекти на американския живот за които ти не си чувал, камо ли помислял. Колкото и да ни е добре на нас, примерно, в момента, ние всяка година биваме поставени пред статистиките за колко деца в училището имат и нямат необходимите имунизаций и ваксинаций. И това за деца в "добри" квартали! Ти знаеше ли, че работен щат за лекар към Университета на Тексас - Хюстън, не само че изисква лекарят да доплаща за здравната осигуровка за семейството си, но и тази доплатена осигуровка НЕ включва имунизаций и ваксинаций за децата му? Ще кажеш - той е лекар, може да си позволи да плаща. А другите служители на УТХ, които нямат лекарски заплати? А УТХ е златен работодател, защото дава все пак някаква осигуровка. Да оставим голямите тежки разисквания; нека ти кажа за една простичка равносметка, за децата като сборни точки за икономическото състояние на родителите им: когато децата ще имат щатския изпит за училищно равняване, учителките молят децата да донесат по 12 молива, че да има моливи и за бедните деца. На 6 деца, родителите на 1 се отзовават. Моливи не остават. Направи си сметката колко деца не получават моливи от родителите си! Може би защото родителите са мърлячи. А може би защото просто нямат пари. А може би защото чакат на просия. Но ако съпоставиш това "моливно" наблюдение с броя на деца, получаващи безплатна храна в училищната столова (заради бедност) - че те нещата пасват едно към едно.

Все едно. Ти си оптимист за висшите осведомени гледни точки и способности на обществените юнаци. Аз съм песимист. Защото съм виждал тълпите на лайнената кора на говноглавци. Даже наблюдавам как тези тълпи биват УВЕЛИЧАВАНИ, защото юнаците.... са много умни и мислят че оптимистични доклади и анализи и проучвания... Май са чели българските афоризми на Кунчо Грозев, че дума дупка не прави, но може да я замаже...

Поне ти и аз не изпадаме в балканската дупка на "бе нали ние се уредихме, кво му е лошото на обществото!" Защото осъзнаваме, че обществото е доста по-голямо от нас.