|
Позволявам си да отворя тази тема, провокиран или по-скоро предизвикан
*** и
***
от моята многоуважаема клубна френдеса, с която се познавам и в реалността, боейки се, че тя е на път да мистифицира нечии фолклористични виждания и да канонизира ортодоксалната талибанщина като одухотворяващ метод, водещ гратис към рая и отваряне на духовното зрение, което в нашия случай може да е чиста проба прелест.
Ако правилно разбирам публичната изповед на бившата модераторка, тя е в процес да открива Америка по пътния указател на покойния Тимотей, апостол на Дир-а и не само.
Бог да прости Тимотей. Сега той предстои пред Божия съд и няма нужда от наше съдилище, а по-скоро от нашите усърдни молитви поне до 40-я ден.
Ето повод за Аби да прочете "паки и паки" целия Псалтир за упокой на своя духовен водач към небесните светлини, като на всяка "Слава и ныне" чете положената молитва за упокой. Има и по-леко разрешение от Псалтира - "Канон за починал".
Не мисля, че подетото направление със сънищата на някой си през 2008-2009, (когато лицето е изповядвало най-настървено киприанитската ерес) с видението на църквата, отредена от "создание века" за опелото и констатациите на Аби с новото си име за духовните закономерности по "виденията" Тимотееви.
Ако трябва да изразя своето си лично мнение по въпроса с подетата канонизация и опити за написване на богослужебно последование в чест на иже во святих отца нашего Тимотея Богослова, равноапостолного просветителя всего поднебесия и междупланетних созвездий, чудотворца Дирского и покровителя интернетного безделия, то според мен, предрага ми Френдесо, Тимотей не ти е казал нищо ново или от личния си духоносен живот. Той повтаряше като мантра прочетеното от него без да свидетелства от личния си живот на християнин. Без да съм психолог, струва ми се, че Тимотей си въобразяваше по този начин да набива в главите на хората онова, което е запомнил от четеното и недоразбраното, че спасява душата си.
Този подхват би могъл да се окачестви като подвиг, ако се прилагаше при главорезите, които не познават Христа и нямат нито Евангелието, нито светоотеческата литература + богословски съчинения.
Доклкото ти си ми образована в излишък, грях ти на душата, че се изявяваш като християнска калпазанка и вместо да седнеш да изчетеш поне за обща култура необхватните писания и тълкувания на църковните авторитети, си се разсополивила в псевдо одухотворяващи спомени по Тимотеевите преразкази и лични измишльотини.
Тимотей беше образован уж човек, а говореше по-нескопосано и от най-неграмотната селска баба, която за разлика от него има поне благоговение и няма да нарежда по жандармски или като заклинание, а с умиление, което естествено ще умили душата без да я уврежда с излишна вятърничавост. Боя се, че Тимотей прелестно или самоизмамно се вживяваше за съвременен апостол - просветител на онези, които ги мързи да прочетат автентичните Писания.
Пишеш ми:
В отговор на:
"Тимотей бе започнал да има алтернативен усет за причина -> следствие. Изразявал го е в различни етапи от участието му тук. Може да е грешал кога и как е тълкувал житейските примери като урок/изпитание или "наказание" (думата е условна, защото напоследък интерпретирам "наказание" предимно като "последствие") В случая по-важното е, че това към което проявявам разбиране и споделям е тази вазимовръзка между събитията, която се откроява когато индивидуалният опит бъде проследен."
Открай време простолюдието, но не миряните, а лаиците по гръцки му = набожният народ, който е нямал време да чете Писание и свети Отци е вярвал в Божието възмездие за неразкаян грях. Ето защо, в 21 век е срамота, че можеш да се задоволиш с Тимотеевата талибанщина, вместо сама да прочетеш Писание и Отци и да си медитираш автентично по-своему, а не според гъдела на съществата с негативна енергия.
Спорен е въпросът или няма единно мнение дали децата носят последсвията от неразкаяни родителски грехове и доколко всеки грях е причина за някои житейски изпитания. Тук ще се съглася с Тимотей, че връзка има, но не Тимотей или аз, или ти сме открили тази "закономерност" в духовния живот.
Покойната ми родителка твърдо вярваше и привеждаше многобройни примери, че децата носят последствия от родителски грехове, както и това, че всеки сторен грях рано или късно става всеобщо достояние чрез особено наказание свише.
Само преди седмица събеседвахме с друг клубен участник с когото също се знаем в реалността, че всички, взели участие в събарянето на русенската църква "Всех святых", са претърпяли осезаемо или видно от всички особено възмездие (на 40 ден от смъртта на един от "героите" пада мълния на гроба и както казваше покойният Доростоло-Червенски митрополит Софроний, пред събраните роднини му изскочили джагърлъците, друг пък от героите, според клубния участник и мой познат, полудял и синът на "герой" от събитието подчертал пред него, че всички от действащите лица понесли Божие наказание)
Случаите за връзка между грехове и наказания са неизчислими и за тях с часове може да разказва всеки свещеник от личния си опит на изповеди.
Така или иначе, Писанието свидетелства за т.н. "първороден грях", който сме разисквали тук. Упоменавам го в контекста на постинга ти като своеобразна представа за "причина - следствие" и недоумението ми защо трябва да се екзалтираш от притчите Тимотееви, вместо да попрочетеш от съкровищницата на християнската аскетика, с което да се ограмотиш не толкова богословски, колкото духовно и да започнеш личния си път на одухотворяване, вместо зомбиране от всевъзможни самовлюбени гуровци.
Алфата и омегата на духовния живот е покаянието!
Покайте се, защото се приближи царството небесно! - Ето го едното изречение, което незнайно защо ти пренебрегваш, за да се опитваш да синтезираш неизброимите Тимотееви притчи и да стигнеш до откриването на Америка, демек "причина - следствие", с което фалшифицираш житието на Тимотей, че едва ли не той пръв е започнал да предусеща какво трябвало да ни каже Господ и св. Йоан Предтеча. Тогава идваме до под кривата круша с " изкарвай, Гано говедата" или прераждането. Т.е., ако не си проумяла евангелския призив за покаяние, сякаш Тимотей в предишен свой живот е бил учител и наставник на Въплътилия Се Син Божи и на св. Йоан Предтеча, които са ни го казали в Новия завет, запомнено от Тимотей в предишния им живот. Това е буквалният за мен прочит на постинга ти.
Никой не ти забранява да си окачиш иконата на Тимотй в молитвения си ъгъл у дома или защо не в спалнята да го съзерцаваш, защото съм сигурен, че в близките часове портретът му ще замироточи и ще започнат контейнерни чудотворения, но чини ми се, че би било далеч по-душеспасително да се вслушаш в думите на Самия Жизнодавец Христа: "Изследвайте Писанията..." (Иоан 5:39) както е цитирал и Стефан Цанев в своите "Български хроники", указвайки и по-нататък Иоан 5:46.
===========
следва
(моля, тази ми тема, посветена на бившата модераторка, да се интерпретира като "думам ти, дъще, сещай се, снахо!" и нищо лично спрямо покойния Тимотей, за чиято душа се моля, щото Бог да я упокои в селенията Си
Редактирано от Prokimen на 04.05.16 12:43.
|
Из притчи Тимотееви чтение
