|
Прочетох написаното от българския блогер, който адмирира Кураев. Не съм изгледал целия клип, линк към който ти даваш. Понеже намерих друг клип с Кураев, сравних само началото. Тепърва ще изгледам и двата клипа по същия въпрос. До твоя клип не знаех, че авторът е син на професор по богословие и внук на свещеници.
За мен представляваше особен интерес да узная самата хронология на заглавията и историята с написването на двете книги, доколкото първият оригинал е изгорен.
При все, че едно от заглавията на романа е мислено от автора да бъде "Сатана", изхождайки от историческото време на всеобщ терор, който ние не можем и за миг да си въобразим, лично на мен на ми се иска да вярвам, че Булгаков е искал да възвеличи дявола. Подобни теми, свързани с това наименование остават някакви петна върху душата и затова предпочитам да съм по-далеч. Доколкото твоят въпрос ме заинтригува и преди да съм чел оригинала, погледнах какво мислят другите за книгната. Попаднах на интересен диалог, който сякаш се различава диаметрално от това, което е разбрал българският блогер.
Не зная защо, но преди да съм чел книгата, имам някакво вътрешно чувство, че авторът е искал иносказателно да засегне онези трагични години на терор когато за едно произнасяне само името на Бога човек плащал с живота си. Възможно е да съм воден от предубеждението си и затова да ми е харесало или напълно устроило мнението на Саша Казански, който отговаря възможно най-кратко за какво се говори в този роман,
Саша Казанский (СК): Я ее читал в 16 лет как детектив, а сейчас перечитываю постоянно.Вряд ли за пять минут можно четко выразить о чем книга, но попытаюсь !
В двух словах - с моей точки зрения смысл романа гораздо глубже "наказания, ниспосланного дьяволом на головы грешников". Ведь от так называемых шалостей свиты Волонда страдают и просто невинные люди (как при пожаре в ресторане "Грибоедов"), и закоренелый атеист, но в общем - порядочный человек Берлиоз. А вспомнить можно еще Римского, администратора цирка, буфетчика варьете и т.д.
Скорее можно говорить о том, что в отсутствие бога (Москва, 20-е годы) рядом с людьми, а также в их душах обязательно поселится дьявол. И Воланд это прекрасно знает. Берлиоз на вопрос "кто управляет всем на земле" отвечает в духе времени - "сам человек и управляет". Но в отличие от него Воланд знает - управляет или бог, или дьявол, третьего не дано, это закон жизни !
И, четко уяснив безбожие современной Москвы, Воланд уверенно берет бразды правления в свои руки. Это раз.
Опасно брать в союзники дьявола. Левий Матвей отвечает Воланду о судьбе Мастера - "Он не заслужил свет, он заслужил покой". Возможно - еще и потому, что его подруга, Маргарита, стала ведьмой, слугой дьявола, пусть даже и во имя любви к Мастеру. Это два.
Ну и наконец - это изящная зарисовка Москвы 20-х годов. Примерно как фильм "Покровские ворота" - иллюстрация к истории Москвы 50-х.
***
***
***
===========
Тъкмо-що откривам анализ на книгата от Дунаев, който не е по-малко образован човек от Кураев и еднакво противоречива личност
Редактирано от Prokimen на 07.05.16 01:22.
|
Re: Никога не разговаряй с непознат човек [re: zimbra]
