Става все по интересно и интересно.

Впрочем поне аз преоткрих нещо, което изказано тук е мое твърдение, а за мен паралелът е очебодещ. Нищо чудно някой да е писал за това из литературните критики или поне да го е споменал - стилът на Умберто Еко сякаш направо е взаимстван/копиран от Булгаков що се касае до семантичната загадка вплетена в сюжета. (Особено в "Пражкото Гробище")
Ако имаше някаква голяма изненада то бе тя, но като не съм чела книгата когато е трябвало (винаги сме я имали в къщи, докато не ни я взеха на заем и не я върнаха), а се присетих едва сега за този си литуратурен пропуск.

Приликата с УЕ най-вероятно е тази, която направи за мен книгата не чак толкова изненадваща от гледна точка на вече познатия вече стил. За това подчертах, че едно е прочит преди 35 години, друг е прочитът сега, при това ако е последваща други авторски творби.

Обаче влиянието й се оказва толкова голямо, че наистина ще се задълбоча до разкриването детайлите. Още повече държа да проверя първосигналното си становище на първи прочит, че Сатана погрешно е интерпретиран като положителен образ, което прави авторитетността й в този аспект още по-желана за обсъждане.

Ще се "видим" по тези въпроси след изследването, на което ще се отдам и ще продължим темата стига да има желание и интерес.