|
Без срам, защото аз също наскоро я прехвърлих. Не ме впечатли, въпреки суперлативите по нея. Вероятно е защото вече има достатъчно литература от подобен тип и може би е била много атрактивна за времето си, но не и сега ... поне за мен.
В онази тема, която търсех бе повдигнат въпроса за спорния образ на дяволът. Предвид истерията около М и М. Спомням си, че тук буквално бе заклеймена. В началото на прочита, когато започнах прелистването (в читанката в нета я има цялата, може да я прегледаш и/или прочетеш ако ти остане време) потърсих на бързо някои критики. Стана ми интересно, че д. Кураев много сериозно се бил занимал с въпроса за сатаната на Булгаков. В резюме тук: Точно ти би могъл да се изкажеш доста аргументирано относно подобен анализ, но определено трябва да си я прочел.
Тук интересното за мен бе, че още в първите глави дирактно си изведох съмсем сама, без никакви предубеждения, че Сатана списва историята. Едва после прочетох цитирания анализ. Въпреки твърдението, че ако списването на историята е от дявола, то противоречи на тезата, че дяволът (поне в книгата) се явява един вид инструмент на Бога:
"Черната сила тук в крайна сметка, оказва се, извършва добри дела, защото успява не да корумпира със зло всички, а да разграничи добрите от лошите."
за мен лично няма противоречие в двете тези. А другото е, че за разлика от общоприетото схващане, че Сатаната се явява "положителен герой" в нея, аз изобщо не изведох нещо подобно докато я четях! Дори напротив...Както и да е...
Приключих със съжденията до там, защото от преди половината си насетне книгата дори ми досади, въпреки че се счита за едва ли не признак за висша интелектуалност да твърдиш, че е една от най-великите книги изобщо... Познавам хора дето и 20 свестни книги на се прочели, но тази я мъчат по няколко пъти, без догматична яснота в прочита й. А за мен - точно като прословутата Алиса на Карол, за която едва сега тук таме и други смелчаци от породата ми започнаха открито да си признават, че не я понасят - тази книга не предизвика по-особен интерес освен няколко майтапчийски лафа и частично приятен ми изказ.
Но ми се прииска да открия темата, за да видя тукашните становища. В края на краищата е считана за световен шедьовър и ми се искаше да проверя дали аз нещо не съм се бъгнала, за да не съм дълбоко впечатлена от излитащата през прозорците суета на Маргарита...нещо не схващам ли, или какво точно се случва с литературния ми вкус
Редактирано от zimbra на 06.05.16 23:48.
|
Re: Никога не разговаряй с непознат човек [re: Prokimen]
