Думата "славянин" на първия български език е означавала, а и все още е:
СЛАВИ ЯН И ИН - хора, които славят, или вярват в хармонията между духовните светове (ЯН) и материалния живот тук на Земята (ИН). Такава е била и религията на Орфей, Хорос и Христос, преди да се измени от разните му там църкви, гърци и латинци. Константин Костенечки е написал как е бил съставен Църковно-славянския език с цел да се разпространява Словото Божие сред народите на славяните. Този език е изкуствен и е служил само на "християнската" църква (православието). По този начин са създадени и латинският език, да обслужва католическата църква, арабският - за исляма, санскрита - за кришнизма и будизма.
Тракийският конник, едно все още непроучено божество от нашите земи е показвало точно тази хармония, или обединение между Дух (Човек) и Материя (Кон). И Българин, и Славянин в древността е означавало едно и също - принадлежност към определена религия, която се е зародила на територията на провинциите Тракия и Мизия. Преди да приемат християнството много народи са изповядвали тази религия. Тя е била религия на силните, а е била заменена от религията на слабите - днешното християнство.