въпрос по аналогия с твоя мисля, че нещата ще си отидат по местата и двата въпроса ще придобият безсмисленост:
Има ли народ Индоевропейци и държава Индоевропа след като има индоевропейски език?
Мисля, че нарочно използваш ед. число за да успее подвеждането ти. Ако употребиш мн. число във въпроса ще се прбилижим до същноста на нещата.
Лил много точно е употребила "старобългарски" в неговия (прието) терминологичен смисъл. След като се правиш на "незнайко" ще понесеш и пояснението ми - "Старобългарски език" означава онзи славянски диалект на който, по времето на Борис и най-вече Симеон започва натрупването на българския писмен фонд. "Прабългаристите" спекулират с това понятие, а някои от подрастващите в резултат на тази спекулация имат съмсем изкривена представа за "Старобългарски език ". Това понятие беше прието, за да измести значително по-разпространеното (макар и не съвсем точно) понятие - "черковно-славянски". "Саробългарски език" няма нищо общо с курти, оно, хай, и други гайдурски езици които картофчовците се опитват да представят като (пра)български(просто защото няма никаква информация за гайдурските езици). Това е сбора от славянските диалекти говорени по онова време по българските(Мизия, Тракия, Македония, че и днешна Босна, но не и сръбския) земи, които са много близки, но вече различаващи се от славянските диалекти, говорени в Трансилвания, Украйна и териториите на по-късните Московски княжества, още по-отдалечени от полските, чешки, моравски (по-късно наименовани така) диалекти, както и силезийските, кашубските и сорабските (сръбските) диалекти, които са най-отдалечени от българските по времето на възникването на писмения "старобългарски език". Въобще за език (а не диалекти, говори, или езици - най-широкото и най-неопределено в този смисъл понятие) може да се говори, когато езикът е "писмен".

Вашингтон освободи хамариканците, Колт ги направи равни, а Калашников им еба мамата.