|
|
| Тема |
 Преславската култура основана на местни традиции |
|
| Автор |
»№*ы{ђ}lЏ3©®™ (Тортурач) |
|
| Публикувано | 12.03.06 11:13 |
|
|
|
Направеният дотук преглед на базиликалния тип строителство в Тракия и Да-кия през IV-VI в., на неговите архитектурни особености, свързани с литургичната практика, неминуемо ни довежда до въпроса дали с изчезването в началото на VII в. на този тип строителство то не оставя следа от семантично-идеен характер в последвалото строителство от църковен характер в земите на Първата българска държава. Този въпрос, разбира се, е свързан с общото културно наследство, преминало от античността в българската култура. Някои изследвания в тази насока водят до определени изводи в полза на подобно предположение. В тях съвсем основателно се изхожда от църковните чинодействия в първите десетилетия след покръстването, включително и през Златния век. Както показва анализът на тези чинодействия, те определено са по-близо до старохристиянската (ранновизантийска) литургика, отколкото до константинополското богослужение през IX в. В този порядък се поставя въпросът дали преславския дворцово-църковен церемониал също не се е отличавал от константинополския. Въпреки че преки сведения за такова предположение липсват, анализът на Златната църква в Преслав (която очевидно е била дворцовата църква) хвърля светлина в това отношение. Преди всичко, действително такива постройки липсват в архитектурата на византийския свят от епохата. Централното разположение на амвона сочи за запазването в Преслав на източен литургичен обичай. Отслужването на синаксиса не в олтара, а в средата на кораба, несъмнено говори за практика, която е била за-имствана от древната литургия. Аргумент в полза на тази уместна хипотеза е също типичното старохристиянско (сирийско) изграждане на олтарите в най-ранните църковни постройки в Плиска и Преслав, което е в пълно съгласие с приведените данни за старинния характер на началната старобългарска литургична практика. Освен по-горе описаните черти от раннохристиянски характер на най-ранните плисковски и преславеки църкви, съществуват и други данни за архаизиращи тенденции в най-ранния етап от изграждането на старобългарската култура, представена в Преслав. Те са от литературен и изкуствоведски характер. Всички тези елементи могат сполучливо да определят преславската култура в първите шестдесет години от нейното създаване като своеобразно възобновяване на местни, старохристиянски традиции.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитатът е от Кирил Марков - "Духовен живот в българските земи през късната античност". Авторът е шльоцерианец. Според него съкровището на катедралата на Томи било задигнато от прабългарите, които навлезли през 679 г.
| |
| |
| 
|
|
