|
1.
Zhang Zhung kingdom
- носители на оригиналната религия Bon;
- доминират в Yarlung още от 1 век пр.н.е., макар там да има има група от различна народност.
изт.:
Zhang Zhung през 565 г. Виждаме, че обхваща значителни територии от Тибет.
Yarlung kingdom
- около 600 г. се обединява от Namri Songtsen.
- изт.:
Местоположение на Yarlung.
Виждаме, че Yarlung са малки и прекалено странични, за да се асоциират същностно с Тибет. По-скоро те прокарват влиянието на Китай. Освен това от картата е видимо, че нямат връзка толкова Индия, а са много по-близо до Китай.
Тибетска империя
618 - 841 г.
- създадена е от Songtsan Gampo, който идва от Yarlung-ите.
Значи обяснимо е, че щом като новият владетел идва от Yarlung, които са враждебни на Бон, той ще търси подкрепа на будистката религия. Само че макар да се води империя, тя се оказва по-нетрайна, докато Zhang Zhung отпреди това имат история отиваща в миналото.
В отговор на:
The varied terrain of the empire and the difficulty of transportation, coupled with the new ideas that came into the empire as a result of its expansion, helped to create stresses and power blocs that were often in competition with the ruler at the center of the empire. Thus, for example, adherents of the Bоn religion and the supporters of the ancient noble families gradually came to find themselves in competition with the recently introduced Buddhism.
Ера на политическа фрагментация
842-1240 г.
- епохата на борби е дълга и като цяло Тибет не може да "намери себе си".
По-нататък продължава по същия начин, средно положение между външна зависимост и вътрешна раздробена автономия между няколко царства.
2.
Нямам време да правя подробно изследване, но в случая предложих няколко критики, които са достатъчни за да изискат по-голямо внимание от страна онези, които са се насочили към будизма. Що се отнася до моя път, нещо, което да предложа на мястото на това, което критикувам, моето предложение - а гледам, че и при други хора се оформя консенсус в тази посока, което значи, че идеята е по-хармонична с нашата традиция - е средният път между философа и аристократа. Будизмът на мен ми се струва крайна форма на специализация, която губи някакви съществени връзки с живота и макар да има силата на метода на някои свои идеи, не може да постигне цялостния живителен ефект. Така че докато медитираш, кога ще дойде времето да влезнеш в "студения поток" или да действаш в живота. Смисълът на религията или живота е не само да привличаш адепти към твоята школа, а и да отидеш да взаимодействаш с хората.
Все пак аз открих някои полезни елементи в будизма. Първо идеята за нищото, но освен това и някои практики за "трениране на ума" (). Но тези практики трябва да се четат с коригиране на идеята за прекалена "отнесеност". Будизмът е трябвало да усмирява дивите племена в зоната около Тибет, затова твърде прекомерно се залага на идеята за миролюбие. Само че ние вече не сме в някакво такова диво състояние, така че трябва да поставим акцент на активността, която е по-подходяща за нашия живот.
Друго, което ми прави впечатление е, че при тези практики прекалено голямо внимание се обръща на влагането на силите в "една мисъл, една цел", но това понякога може да се превърне в контрапродуктивно, когато трябва издълбоко да се преценят няколко варианта. Ако постоянно мислиш в "една мисъл", това може да те превърне в сляп и догматичен последовател на една традиция или да прокарваш нечий чужд интерес. Иначе съм съгласен, че когато човек открие "какъв е той", тогава е време да вложи силите си пълноценно "с един замах".
|
Re: Когато приемат будизма [re: нимда]
