Разбирам, искаш нещо, което да не е индийско, да не е китайско и т.н., да е общо и обединително. Това е много добре, но дали точно будизмът е отговорът или си навличаш повече беди с него. Защото първо будизмът не синтезира аристократичните постижения, а синтезира масите. И освен това будизмът избира лесното - "ама вие пък какви сте", "не изпитвате ли съчувствие", "в мантрата и съм на най-високото ниво". Хубаво, монасите в Шаолин имат някакви постижения, но не си ли остават те едни "артисти" и "диваци", които не са водили нормален живот. Защото къде са постиженията на манастирския режим, къде са постиженията да си развил цели градове и цяла култура, богати човешки взаимоотношения. Една аристокрация се гради сигурно за хиляда години. Ако ти тръгнеш да смесваш масите с будизъм, вместо да видиш как аристократите могат да се обединят, ще върнеш нещата назад с хиляда години. Друг е въпросът, че самият будизъм е заключен, той сам си казва - целта му е "нищото". Малко трудно ще се обърне да прави позитивни изявления от това.