Трябва да различаваме културната роля на религията от прекаленото моделиране на съзнанието на човека. Не че в определени случаи не се налага и работа със съзнанието. Нали трябва да има хора в готовност за определени цели. Също полезно е доброволно да приемем хармонизирането на моралния си идеал с подходяща духовна и съзнателна настройка, в помощ на което е религията. Но като цяло мисля, че религията трябва да остави място за еманципация на човека. В това отношение не виждам същия проблем с исляма или с християнството например, макар и те сигурно да са позагубили по-първичните белези на аристократизма. За нашите цели, на първо ниво можем да приравним еманципацията на човека с аристократичния дух. На следващо ниво вече търсим красотата на човешката същност като онова, което цели "аристократичния" поглед. Лечението на проблемите се случва естествено в този ход. За разлика от това, ако се вглъбим в проблемите, може вместо да измислим някое конкретно решение, да се намираме за продължително време в състоянието на безпомощност. Защото тогава поне имаме оправдание, че не сме извървяли някакъв конструктивен път. Това ми се вижда така неблагоприятен "опиващ" ефект.
Сега нещо допълнително, когато шаманът премине в транс, той след това интерпретира символите и сънищата си. В будизма откриваме ли такива по-сложни практики, отиващи към собствен, а не идващ от заучаване на традицията опит. Не може да скриеш шамана и да оставиш човека да се взира във вази или само да си наизустява. Ако погледнем исторически в миналото или в други култури виждаме какво е пълноценният човек, докато в нашата собствена култура може временно да сме дезориентирани.
Защо говоря за шамани и за аристократизъм. Едното е предимно външно проявление, а другото е вътрешно проявление, в дълбочината на човешките възможности, но двете са важни. Също така можем да погледнем към шамана като вид аристократ на вътрешния свят. Та за будизма въпросът е дали позволява правилното вътрешно проявление.
|