Империята на Тибет е създадена от старата аристокрация с подкрепата на духовници в религията Бон. След като веднъж се разширява, в империята проникват влияния точно от Китай, които се свързват с будизма. Скоро империята е разпокъсана във вътрешни борби и оттогава досега вечно е под нечие влияние. Единственото постижение на будистки Тибет е това, че са лобирали за това монголците да не убиват китайски селяни, когато са имали идеята да имат повече пасища за конете си. Това е много хубаво, но в полза само на Китай. Ако кажем, че езическите тенденции в Азия са били много насилнически, това може би е оправдано. Обаче в миналото викинги, германци и прочие племена всички са били не по-малко жестоки варвари, но тук въпросът е че при едно културно влияние едните сега развиват наука, технологии, култура, а другите, оставайки под влиянието на будизма в Тибет, сякаш са в дълбок застой. Друг е въпросът, че може би в Тибет няма подходящи условия за развитие на качествен икономически живот, но не е нужно това да е така, защото Тибет представлява нещо като кръстопът в Азия, предполагам имат и природни изкопаеми. Обаче за да се реализират предимствата е нужна подходяща нагласа, която цели да развива страната. Тибет така да се каже блокира източното крило на Китай, вместо заедно с монголци, китайци и индийци в съседство да създаде по-активен икономически живот в този край на света.

Критиката към будизма конкретно е че дава предимство на пасивните импулси. Разбира се не всички могат да се бият непрекъснато, нито пък всеки може да стане вожд, но решението за пълната пасифизация не е оправдано в културен и исторически план. Всеки трябва да се бори по някакъв начин, тоест да проявява активното начално на своето ниво.