Струва ми се, че идеалистично погледнато, будистите са като учените, които посвещават цялото си време на науката. Други будисти пък използват времето си за да постигнат състояния на тялото и на ума, които по принцип не са достижими за човека. Накрая трето направление от будисти посещават времето си на каузи като спасение от страданието.

Отсрани погледнато това са добре звучащи утопии, които импонират добре на хората. Обаче начинът на реализация в конкретната организация е друг въпрос и също така кой дърпа конците. Когато решаваш някой кризисен проблем на съвремието, това ти дава сила. По същия начин, ако си открил определени състояния и техники, това също може да означава сила. Накрая изследването на логични и научни въпроси също ти дава сила. Разбира се, това положение е осъзнато от почти всяка религия. Също така подобно на много от останалите религии, понеже будистите не комуникират свободно с останалите хора и често диктуват своя гледна точка и са отделени в доста различна от ежедневието организация, с времето може да се достигне до разделение от народа, или до това всъщнот да провеждат целите на друга група. За да не се допусне тази грешка, трябва непрекъснато да има обратна връзка от темперамента, мислите и целите на хората обратно в религиозната (или образователна) система.

Освен това ако гледаш отстрани на хората, ти няма да можеш да кажеш кой да е победител в една или друга ситуация, а и няма да искаш, защото същото е свързано с противоречия. Но въпросът е не по-малко важен, за да не се отива към упадък. Погледни котките, можеш ли да кажеш, всяка котка е победител. А когато хората взаимодействат в живота, решават точно този проблем. Тогава частична подпомагаща роля на будистките учения е допустима, но не и тотална намеса и организация на живота.

Всъщност будистките школи се конкурират една с друга, което е тяхната форма на "нужното" противоречие. Обаче трябва ли това да стига до там, че всичко да се свежда до конкуренция на организации, а да не виждаме отделният човек сам по себе си. От будизма например правим връзка с японските корпорации, където човекът се посвещава на фирмените цели. При тях груповото мислене е много по-засилено отколкото на запад. Само че при комунизма видяхме, че е много тежко да налагаш един групов модел на цялото общество. Още повече, че нямаше и конкуренция между отделните фирми или под-групи. Какво се получава тогава, човекът не може да "взаимодейства пълнокръвно" в живота нито като индивид, нито като отделна група. Започва наистина да живее като в сън или само с отделни импулси. Това не е добре. Също така се получава "пълната форма на подчинение", вместо освобождение.

Ако индивидът или отделни под-групи са запазили своята здрава ядка, това служи за своеобразен предпазен механизъм. Иначе развитието отива в посока, че сме свободни да развиваме идеологията на партията (или на учението). Скоро даже свободата на научното изследване (или истината) няма да е същата, защото информационно се подчинява на някакви йерархии.

Накрая какъв е изводът, тъй като стана много обширно. Изводът е че както индивидът, така и отделни групи (като фирми или държави например), трябва да могат да проявяват независимо поведение (като да са "живи" или въз онова на аристократични основания), а не всички да следват един предписан отгоре модел. Хората и групите трябва да могат да развият "свое" поведение, дори това да е свързано с известни страдания и противоречия. Обща система трябва да има, например по въпроси за ограничаване на насилието или избягване на ненужното прахосничество на ресурси, но не и да се стига до там, че под този предтекст някой да си прокарва своето влияние или да гони друга цел като пълна власт.

Също така, ако си посветил цялото си време и усилия в една странична от живота сфера и не можеш да преживяваш ежеднвените "успехи и неуспехи" по човешки начи, то с времето това може да доведе до формиране на нездрави нагласи, като търсене на пълна доминация или пълно разпространение, както се случва при някои религии, а и същото се наблюдава и при учените, с тяхното желание да се намесват във всички неща по най-категоричен начин. Ако подобни хора тръгнат сериозно да развиват и икономическата система, то пак трябва да сме предпазливи да не залитнат към нещо очаквано за тяхната позиция на изолираност - идеи за пълен контрол или пълно обримчване на живите хора.