Благодаря ти за отговора - беше интересен, но все пак аз те попитах нещо друго:
Бих се радвал обаче, ако ми отговориш какво според теб във вселената е вечно и какво преходно?
Например аз не мога да разбера защо толкова твърдо се отъждествяваш с тялото си (нека за сега да оставим настрана твоята "тиха лудост", че си "цялото)?
Все пак това твое тяло някога се е състояло само от една оплодена яйцеклетка и най-важното в нея е била структурата на нейната ДНК, където се е съдържала цялата програма за понататъшното развитие на организма ти.
Ето ти и малко допълнителен материал за размисъл:
Преди две хиляди и петстотин години Буда формулира една забележителна динамична философия, философия, която възниква наново в резултат на откритията на съвременната наука и постиженията на съвременната мисъл. Електромагнитната теория за материята предизвика революция в общото разбиране за природата на физическата реалност. Действителността вече не е неподвижно вещество, а лъчиста енергия. Аналогични промени се извършват в света на психологията и названието на една от последните книги на Бергсон – “Енергията на духа”, свидетелствува за промяната теорията за психичната действителност... Буда свежда субстанциите, душата, монадите, вещите до сили, движения, последователни поредици и процеси и предлага едно динамично разбиране за действителността... Изменението е същността на действителността. В света няма нито постоянство, нито тъждество... Самотъждествеността на нещата е нереална... Животът не е “нещо” или свойство на дадено нещо, а постоянно движение, промяна...
Тъждеството на нещата е само друго название на непрекъснатостта на промяната. Детето, момчето, юношата, мъжът, старецът са едно и също. Семето и дървото са едно и също. Хилядолетната индийска смокиня е същото, каквото е семето, от което тя е израснала. Именно приемствеността създава привидността на непрекъснатото тъждество. Въпреки че както субстанцията на телата ни, така и устройството на душите ни, се променят всеки миг, ние смятаме, че това е същият обект или човек... Привидното тъждество се състои в непрекъснатата последователност на моментите, която можем да наречем непрекъснатост на вечно променящото се тъждество... Въпреки това ние естествено се стремим да си представим една постоянна същност, но тя е чиста абстракция на мисленето. Когато казваме, че “вали”, ние подразбираме наличието на нещо субстанциално (дъжд или сняг), но всъщност подобно нещо няма. Съществува само движението; няма деятели, а само действия; единствената реалност е ставането.
За да обясни непрекъснатото съществуване на света при отсъствието на постоянен субстрат, Буда възвестява закона за причинността и го поставя в основата на непрекъснатостта. Законът за всеобщата причинност със своето следствие – вечното постоянство на ставането, представлява основният принос на Буда в индийската мисъл.
Сарвепалли Радхакришнан. Основи на будистката философия (1929), София 1996, стр. 30-33./b]
Живей и остави и другите да живеят!
|