Аз отговорих на първия нередактиран вариант на постинга ти.

Сега видях, че имаш много нови и трудни за отговор въпроси.

Тъй като се придържам към правилото да не обяснявам неща, които не знам и не разбирам, ще се наложи да отмина с мълчание част от тези въпроси.

Сега ще копирам тук един кратък откъс от мой започнат и незавършен доклад на тема "СЪВРЕМЕННИ ГНОСТИЧНИ УЧЕНИЯ ЗА ПЪТЯ ОТ МРАКА КЪМ СВЕТЛИНАТА"

Надявам се да те заинтересува.


Една от най-големите трудности при всяко общуване е неопределеността на термините, с които си служим. Замисляли ли сте се например какъв е бил основният и първоначален смисъл на термина “религия”? Според справочниците този термин идва от латински и по-конкретно произлиза от латинския глагол re-ligare (свързвам, съединявам отново). И доколкото религията третира връзката на човека с Бога, става ясно че първоначално религията си е поставяла за цел да спомогне за възстановяването на една прекъсната някога връзка между Бога и човека.

А това от своя страна предполага наличието на един изначален и вечен божествен свят, от който човек е отпаднал и към който той отново би могъл да се възвърне. Свят, който навсякъде и винаги е бил свързван със Светлината. При това с една Светлина, озаряваща и просветляваща самата същност на човека. Именно от този сияен вечен божествен свят, човек е отпаднал в нашия мрачен преходен свят. Неговият изначален лъчезарен божествен живот е деградирал до жалкото, изпълнено с непрекъсната борба за оцеляване и самоутвърждаване, кратковременно съществуване на земята в животинска форма.

Единствено неугасимият, най-често неосъзнат копнеж по “изгубения рай”, не позволява на човека да се почувства у дома си в този земен свят. Той непрекъснато се стреми да създаде по изкуствен път един друг, по-близък до неговата вътрешна природа свят. Така например потребността му отново да полети породи през последните десетилетия небивал прогрес в авиацията и космическите полети. За съжаление обаче изкуственият свят, създаден от нашата техническа цивилизация, се оказа не само крайно разрушителен за природата, но дори за първи път от хилядолетия застраши самото оцеляване на човечеството и дори на целия биологичен живот на нашата планета.

Но от друга страна съвременното объркано човечество вече не е в състояние да намери в големите религиозни системи на миналото отговор на своите все по-драматични духовни въпроси и търсения. Много често днешните хора чувстват, че в основите на тези системи има нещо автентично, нещо, което не е “от този свят” и се обръщат към някоя от техните многообразни съвременни форми. Това наистина често им дарява за определен период от време известен душевен комфорт, но по-проницателните бързо схващат, че религиозната психотерапия не е с нищо по-добра от модерната светска психотерапия. А опитът им да се доберат до скритото в древните системи истинско духовно познание (Гносис), твърде рядко се увенчава с успех, при това само с частичен успех.

Можем да се запитаме: нима точно в тези нови, необикновени и съдбоносни за оцеляването му времена, човечеството е изоставено от Бога на произвола на съдбата? Защо Небето не му изпраща нови Пратеници, които като запознати от личен опит с особеностите на модерния свят наши образовани съвременници, биха съумели да направят отново достъпен и проходим за нас, днешните хора, древния път към Светлината? Наистина далеч не за всички, но поне за тези, които виждат смисъла на живота си в откриването и следването на този Път. И които не вярват, че умирайки ще напуснат този преходен и несъвършен свят, за да се озоват като по чудо в някакъв вечен и съвършен свят.

Въпросът е крайно логичен, поне от религиозна гледна точка. Защото човечеството очевидно не е в състояние да се изтръгне само от тресавището, в което се е озовало. И ако то не получи и днес, както някога “помощ свише”, то ще продължи да затъва все повече и повече в собствените си гибелни за него и природата технологични химери. При това съвременният образован човек е обречен от самото си раждане на нещастни случаи, болести, старост, упадък и смърт по абсолютно същия начин както и неговите живели преди хилядолетия “невежи” прадеди. И понякога, малко преди да умре, поглеждайки назад се запитва : “Нима наистина това бе всичко?!”

До този момент поне на мен са ми известни два нови крайно сериозни и отговорни опита да се посочи отново на съвременния човек пътя към Светлината. И двата опита са предприети през 20 век в Западна Европа почти по едно и също време, но както ще се убедим по два коренно различни начина. Поради това те не се дублират, а по-скоро се допълват. И двата опита бавно, но сигурно набират скорост и международна известност. Днес всеки българин, който проявява интерес, има възможност да се запознае с тези опити и свързаните с тях основни текстове и публикации на родния си език, включително и от посветените на тях сайтове в Интернет.

Живей и остави и другите да живеят!