ВИРОШ вампирът-вампирите и пръстенът на силата / Религия и мистика / Вампири

"Излязох на някаква малка поляна и видях трима от себеподобните си, които се бяха надвесили като зверве над проснатия труп на някакъв пътник и изпиваха последните остатъци от кръвта му. Извиках подигравателно и когато вдигнаха бледите си лица към мен, от устните им капеше кръв.
Може би нямаше да пожелая да ги убия, но те сами предизвикаха действията ми, като се надигнаха от жертвата си и пристъпиха към мен с готови за употреба оръжия.
Тежката сфера на боздугана профуча към главата ми, но аз ловко отскочих назад и сграбчих веригата с ръка. Дрънах вампира към мен и грубо го пронизах с оръжието си.
Това беше последният ми противник. С отвръщение избърсах отстрието в мръсните дрехи на един от вампирите и напуснах сцената на битката, като се чудех как някои от нас можеха да са толкова неприятни.
Продължих на изток. От високите клони на някакви дървета висяха дрипи, които някога може би са били човешки същества. Подминах ги, като се чудех дали наистина е така и ако е, защо са били обесени.
Продължих на север.
Въздухът потрепна някак особено и аз спрях, като се оглеждах и ослушвах. Едва миг по-късно недалеч пред мен проблесна светлинка и въздушният вихър, който я последва, беше значително по-силен от първия. Залитнах към светлинката, която рязко се уголеми до блестящо кълбо, и преди да успея дори да извикам, нова вълна ме блъсна право в източника на светлината.
Озовах се в някакъв друг свят. Докъдето стигаше погледът, се простираше ослепително бяло пространство без измерения, в което не помръдваше нищо. Беше толкова тихо, че ударите на собственото ми сърце ми се струваха като биене на камбана.
Право пред мен във въздуха без никакво усилие висеше нещо и когато го доближих, видях какво е: масивен сребърен пръстен, изписан с неразгадаеми ситни знаци. Протегнах ръка и усетих тежестта му в нея. Затворих пръсти около него и в същия миг белият свят се пръсна на парчета и ме остави в живия мрак на леса Гелод.
Когато разтворих ръка, сребърният пръстен все още лежеше в дланта ми. Окачих го на верижката, която бях получил от Венек, и замислено продължих пътя си...."
a suivre

Silence!!!