ВИРОШ вампирът-Замъкът / Религия и мистика / Вампири

Проникването в Замъка на Войводата

"... Белият ми жребец неуморно препускаше към леса , отвъд който се намираше загадъчният замък на войвадата Венек.Собственото ми имение остана далеч назад, като кораб, отплаващ в морето о глухарчта.Ездата през обагрения с цветовете на есента лес беше приятна и около час по-късно аз излязох от гората и спрях пред замъка на феодала.
Страдата беше огромна и внушаваше страхопочитание.Дори под ярките лъчи на слънцето стените й от дялан камък бяха тъмни и хладни, покрити с нездрави лишеи.Замъкът се състоеше от двуетажен корпус с внушителни размери и долепена до него кула с конусовидна форма и остър връх. Портата от тъмно дъбово дърво, укрепено с бронзови болтове, се намираше на стената на кулата и беше затворена.
Слязох от коня си, оставих го да пощипва остатъците от трева покрай пресъхналия ров и доближих вратата.Вдихнах ръката си, облечена в черна кожена ръкавица, и похлопах на вратата.Звукът отекна далеч навътре, но никой не дойде да ми отвори.Понечих да ударя вратата отново, когато забелязах, че не е заключена- едното крило на портата се беше поотместило и отвътре нданичаше мрак.
Бутнах вратата и влязох в просторен вестибюл с под, покрит с гладки камъни.Обгърнах помещението с поглед, но не успях да го разгледам подробно, защото пред мен се изправи един от най-едрите хора, които някога бях срещал: огромен мъж с тежък поглед и брада, която покриваше почти цялото му лице и почти се сливаше с гъстите сключени вежди.Беше облечен в кожена броня, държеше внушителна алебарда и очевидно беше пазачът на замъка.
-Къде отиваш, човешко пале?- изръмжа тойи протегна голямата си ръка , зада ме спре.
-Отивам при господаря ти , пазачо!- отвърнах хладно.- Имам лична покана за гостуване от войводата Венек.
-Не вярвам!- изръмжа косматият страж и пристъпи още една крачка напред, като ме блъсна с алебардата си.
Бръкнах в пояса си и извадих свитъка, като с мъка запазвах хладнокръвие:
-Ето поканата, пазачо!Познаваш ли писмото на господаря си?
Косматият мъжата се наведе напред и подозрително подуши пергамента.Успях да прикрия изумлението си и той отстъпи назад с наведена глава, като не каза нищо повече.Голямата му ръка посочи нагоре по витата стълба в средата на помещението, която се усукваше като бръшлян около исополинска каменна колона.Прибрах свитъка и поех нагоре по стълбата.
След като се завъртя няколко пъти около водещата каменна колона, стълбата ме отведе в друго, по-тясно помещение с кръгла форма, по-нагоре в кулата.По стените на равни разстояния имаше тесни, високи прозорци, през които слънчевите лъчи влизаха като блестящи мечове.Пътят ми бе преграден от някакъв младеж на моята възраст, с червеникава къса коса и дрехи за лов.Бавно слизаше по стълбите и в отпуснатата му дясна ръка имаше рапира, която стържеше по камъка и иззвъняваше на всяко ново стъпало.Внимателно огледах непознатия, докато слизаше по стълбата към мен , ислед миг открих какво странно имаше в него: очите му бяха със същия червеникв цвят, който багреше косата му.Лицето и ушите му бяха на чоек, така че заключих, че е полуджентри.
-Не можеш да преминеш оттук- каза мързеливо младежът с рапирата, като спря на две стъпала над мен.- Войводата не разрешва да се влиза по-нагоре в кулата.
-Разбира се, че мога- отврнах с равен глас и положих ръка на оръжието си.- Аз също имам рапира.
-Използвай я!- младежът вдигна рамене,- Работата ми е да не пропускам непознати през това стълбище.
Вдигнах поканата в ръка и младежът с рапитата ловко я измъкна от ръката ми.
-Върни ми я!- изръмжах.
-Да видим...- каза ми той, като я оглеждаше любопиттно.- Изглежда войводата наистина те е поканил, Вирош....
-Върни ми я- повторих, след като се овладях.
-Не ти трябва повече- той отстъпи в страни за да ми направи път.- Господарят Венек е Горе.
Отношението му ме обиждаше. ......"
a suivre