|
Тук в лето господне известно на всички четящи,ще предложа житието на великият вампир и непризнат месия на нашият прокълнат род Вирош.
Житието е съставено от свети Робърт руси,по дневниците на пресветия му предтеча отец Валенс.
Насладете се на откъсите от това велико житие,което уви не се е запазило цяло за поколенията след че и преди нас...
"...Редно е всяка Божия твар да започне разказа за живота си под слънцето със своите родтели.И макар и вече осемстотин години да не съм от Бога и повечето от тях слънцето да ми беше отнето на сила от зова на кръвта,тъй да бъде.Ще ви разкажа за войводата Венек ,наричан от селяните Кръволока,който прекърши полета на човешката ми младост и ме превърна в онуй,което съм.
Истинските ми майка и баща бяха починали толкова отдавна,че не ги помнех.Живеех сам в неголямото фамилно имение на брега на Карфа и бледите спомени от детството ми са картини на обширни поля,покрити с глухарчета и странни лилави цветя.Когато навърших тринадесет,старата къща започна да ми се струва тясна,а многобройните й стаи завинаги се разделиха с тайните,които пазеха дотогава.Научих се да яздя и дните ми се превърнаха в разширяващи се кръгове от любпитство,които покриваха все по-голяма част от околните поля и ме водеха все по-далеч от потискащата къща и чичовците ми.
Намерих го по здрач,когато прииждащата нощ насила отнемаше цветовете на полето и гората и обвиваше всичко с неясните сенки на тъмата.Стоеше на самия край на една горичка,загледан на запад, където от слънцето вече нямаше и следа: висок, широкоплещест мъж с кожени дрехи и самолисточерна коса,дълга почти до кръста.Лицето му беше тясно и изпито.С големи хлътнали очи и къса брадичка.Гледаше ме мълчаливо и толкова продължително,че вече се канех да обърна жребеца си по пътя, от който бях дошъл,когато той извика:
-Спри,Вирош!
Любопитството м надделя и аз се доближих до непознатия.Коня ми се дръпаше,но той го погледна замислено и животното сякаш замръзна.
-Откъде знаеш името ми?-попитах звънко.-И кой си ти?
-Наричат ме Венек-отвърна непознатият.-Аз съм господарят на онзи замък.
Обърнах поглед към тъмният силует,който едва надничаше отвъд гората, и с мъка потиснах желанието си да побягна веднага.Войводата все пак го забеляза:
-Вероятно си чувал какво говорят селяните за мен.Че не съм бил човек.Това е вярно.
Отново го потледнах, смаян от искреността му:
-А какъв си тогава?
Той поклати глава:
-Току що се запознахме, млади Вирош.Нима баща ти не те е учил,че родовите тайни се споделят само с дългогодишни приятели?
-Нямам баща-отвърнах с безгрижието на младостта.
Войводата Венек ме огледа от главата до петите: блед хлапак с дългасламено руса коса,висок и слаб, отпуснат на седлото на белия жребец с онова спокойствие,което отличава истинските благородници от всички останали хора.Когато проговори отново, гласът му беше дълбок и тъмен:
-На колко лета си, млади Вирош?
-Седемнадесет-отвърнах с гордост.
-Тъмната година-каза Венек по-скоро на себе си и продължи по-силно,забелязал любопитството ми.-Преданията на моят род твърдят, че на седемнадесетата година се решава съдбата човешка: дали ще се превърнеш в нещо повече, от онуй което си, или ще останеш завинаги роб на волята на бездушните богове.
-Не бива да говориш така-казах рязко- Перун е строг,но справедлив!
-Справедливост!-изфуча яростно Венек и конят ми отскочи с цвилене,сякаш за миг благият поглед на войводата бе престанал да упражнява магията си върху него.
Помълчахме и Венек се увладя с усилие:
-Посети ме някой път в замъка, млади Вирош!
Леко се поклоних на седлото:
-Благодаря за поканата!
Препуснах обратно, като устоях на изкушението да се обърна, и белият ми кон ме понесе обратно към имението и свистящата във мрака трева....."
очаквайте още известно количество от тез стари пергаменти....
Редактирано от Solemn Dirge на 27.06.05 17:20.
|
ВИРОШ вампирът
