|
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА БЛАГОРОДНИКА ВИРОШ В КРЪВОЛОКА ВИРОШ
ако по някакъв начин това ви прилича на едни други исттории,да знаете че другите плагиатстват ,защото това е истински случай
"...Продължих да се изкачвам по виещата се стълба, докато тя ставаше все по-тясна и стръмна,стените на кулата се приближаваха една към друга.Тъкмо се дивях на майсторството на зидаря, построил стлбата, когато едно стъпало се трясък пропадна под краката ми и аз рязко хлътнах надолу.Още преди да хлътна изцяло в образувалия се процеп, светкавично протегнах ръцете си в страни и се улових за основата на металните перила на стълбището.Чух как разбитите камъни от счупеното стъпало се блъсват някъде далеч надолу, докато се изтеглях на ръце.После пропълзях по парапета и достигнах зрдравия участък от стълбището
Спрях за няколко мига, за да си поема дъх, но опасността изобщо не бе намалила желанието ми да продължа нагоре и да се срещна с тайнствения господар на замъка.
Най-сетне витата стълба излезе в помещние с конусовиеден таван разположено на самия връх на кулата.Противно на очакванията ми, тук не проникваше дневна светлина.Вместо нея стаята беше огряна от блясъка на три факли, закачени на груби каменни халки на равни разстоятния по стената.Вътре имаше само една маса с няколко гоелми дърветни стола, на един от който седеше войводата Венек.
Сред неясния танц на сенките лицето му изглеждаше още по-изпито и измъчено.Беше отпуснал широките си рамене и в очите му грееше нездрав блясък.Гласът му бе дрезгав и уморен:
-Привет, млади Вирош!Не се съмнявах, че ще ме откриеш, макар и да се позабави повече, отколкото очаквах.
-Имението ти се отличава с някои .... стрнанности, войводо- отвърнах предпазливо.
Венек направи опит да се усмихне:
-Така е.Приеми проучването си на замъка ми като изпитание, което си издържал успешно.
понечих да кажа още нещо, но той вдигна ръка:
-Стар съм вече.Не ме интересува какво е станало с другите ми гости.Така или иначе, скоро всичко това може да бъде твое....
Знаех, че когато не разбираш нещо, винаги е по-добре да замълчиш и да изчакаш думите на събеседника си.Тъй и сторих и сега и Венек остана доволен:
-Да, млади Вирош.Скоро ще отстъпя това място на наследника си и може би това ще бъдеш ти.
-Благодаря ти, вампире!- отвърнах сериозно.- Честта, която ми оказваш, е огромна.
Преди да успея да кажа още нешо, старият Венек изхвърча от стола си и ме повали на пода.Изпищях и се замятах, но в ръцете му се криеше огромна сила.Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите, когато видях как се навежда към мен и от устата му изникват два дълги и остри зъба.
Болката ме прониза и аз с ужас усетих как кръвта ми с туптене преминава в тялото на вампира.Обзе ме слабост, но Венек грубо ме разтърси:
-Спри!Искам да ти дам вечен живот, а не да те убия!
Погледът ми бавно се проясни и аз видях как той измъква кинжала си от пояса и дълбоко порязва ръката си.
-Пий!- заповяда Венек.
Подчиних му се.Солената му кръв бликна в устата ми и аз с усилие преглътнах.Главата ми се замая още повече и не разбрах кога се е отдръпнал.Бях паднал настрани на каменният под и изобщо не чуствах тялото си, но знаех, че все още съм в него.
Силата дойде изведнъж и аз се изправих плавно, с непозната за самия мен котешка грация.Беше ми студено, но тялото ми беше изпълнено със сила.Протегнах се.Скочих на крака.
Венек ме наблюдавше с уморена усмивка, отпуснат на сотла си.Пристъпих към него и гласът ми прозвуча непознато, по-дълбоко и силно, като камбана:
-Това ли е?
-Това е само началото- отвърна Венек.- С всяка изминала година вампирът расте и става по-силен, млади Вирош.
Заляха ме вълни от необяснимо веселие аз му дадох воля в гръмовен смях, който разтърси залата и угаси факлите по стените.Открих, че мога да виждам в тъмното, и това ме развесели дотолкова, че не успях да спра смеха си още няколко минути.
-А сега да се погрижим за мен, млади Вирош- каза Венек сериозно, когато се овладях и го загледах.- Вземи този пръстен и се опитай да усетиш силата в него!
Поех тежката златна верига, която ми подаде.На нея беше окачена обикновена масивна халка от сребро, нашарена с някакви знаци.Положих го на дланта си и усетих леко затопляне, а сетне вълна от хлад.Затопляне, хлад, затопляне, хлад, сякаш в пръстена туптеше невидимо сърце.
-Това е един от петте Пръстена на Силата- каза Венек.- Преданието гласи, че когато всичките попаднат във вампирския род, този от нас, който ги притежава, ще може да управлява съдбите на всички ни.Те крият огромна, непонятна сила да ни запазват през вековете, но със сигурност могат и да ни унищожат.
Старият вампир помълча и аз внезапно разбрах защо ми да де пръстена.Обзе ме неизрзима любов към новия ми родител и аз надодох силен вой.
-Не, млади Вирош- каза Венек.- Не тъжи за мен.Аз сам избрах края.
той протегна ръка към мен:
-Сложи ми пръстена.
Подчиних се и с ужас видях как времето се стовари върху древния вампир, като оглозгваше плътта от костите му и ги превърщаше в прах. За няколко мига от Венек не остатна нищо друго, освен купчина сива пепел, насред която проблясваше пръстенът.Открих, че не мога да плача, затова просто се наведох и окачих верижката с пръстена на врата си. ...."
a suivre
|
ВИРОШ вампирът-ПРЕВРЪЩАНЕТО [re: necrossumus]
