"...На север от мен се издигаше висока кула от бял камък, друга по-тъмна, е построена на юг-тази на джентри.Между двете пстройки явно е вървяла висока каменна стена с бойници, която вече се е превърнала в руини.С лекота прескочих остатъците от стената и отново потънах в леса.
Не след дълго се осовах пред бялата горда кула, която изглеждаше необитаема и беше започнала да се руши, но все пак беше запазила осанката си от миналите дни.
Намерих входа на кулата: висока арка, която бе останала непокътната в потока на времето, и прекрачих прага й.Озовах се в просторната зала, по стените на която се виждаха избледнели и олющени остатъци от стенописи.Докато очарован разглеждах древните бойни сцени, чух някъде от висините на кулата един висок, мелодичен глас, който напяваше на непознат за мен език с меко, сребристо звучене.Безуспешно потръсих певеца с поглед, но той явно беше някъде на горните етажи на кулата.Почудих се кой, човек или друго същество, има куража и добрия вкус да пее посред нощ в руините на древна кула насред леса Гелод.
Намерих стъпбището и се заизкачвах по него през полуразрушената кула, като надничах в дупките между стените.Открих певеца едва на върха, приседнал на ръба на една липсваща стена, загледан в луната.Когато ме видя млъкна и ме загледа с блестящите си очи.
-Чудесно пееш, човече-поздравих го с уважение.-Що дириш в леса Гелод?
-Благодаря- каза човекът и скочи на крака, като взе подпряната на стената пика.- А отговорът на върпоса ти е: вампири.
Със съжаление извадих оръжието си.През дългия си живот като вампир бях открил, че повечето от хората, с които си заслужава да водя разговор, обикновено копнеят да ме убият.
След изесно време на красив и оспорван дуел, намерих пролука в защитата му-мигновено извиках и съсякох противника си с все сила.Той изпусна оръжието си, вторачи се в мен и очите му постепенно се фокусираха върху нещо, което не можех да видя.Сетне рухна на пода и кръвта му започна да изтича от тялото на силни тласъци.Инстинктивно се наведох, но спрях и се замислих..дали трябваше да пия от кръвта на вещера....
След кратко колебание долепих устни до раната и кръвта му започна да се излива в мен.Тръпнех от опасения, че вещерските му умения може би са я отровили по някакъв начин, но истината се оказа обратната- кръвта на убития ми противник ме изпълваше с неподозирани сили!Когато най-сетни се отдръпнах, тялото ми бе изпълнено с енергия...."
a suivre....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите