Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 14:22 20.11.19 
Клубове/ Фен клубове / Тери Пратчет Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема глава 3 [re: de Cyrvool]
Автор de Cyrvool (новак)
Публикувано25.05.11 23:59  



Глава трета
Тайната на Бофо

Никак не е добре да те направят на сандвич куп ошашавени танцьори. А те бяха все едри, тежки мъже. Тифани беше цялата в болежки. Синини имаше навсякъде, в това число една с формата на подметка, която тя нямаше да покаже на никого, ама на никого.
Фийгъли изпълваха всички равни повърхности в тъкачницата на госпожица Предалова. Тя работеше на стана си гърбом към стаята защото, както казваше тя, това и помагало да мисли. Но понеже тя беше госпожица Предалова, нямаше значение как ще се обърне. Нали в крайна сметка беше пълно с очи и уши, които да използва. Огънят гореше буйно, а навсякъде имаше свещи. Черни, естествено.
Тифани я беше яд. Госпожица Предалова не се беше развикала, дори и глас не беше повишила. Тя само въздъхна и я беше нарекла „глупаво дете”, което си беше много по-лошо, най-вече защото Тифани си знаеше, че си беше точно такава. Един от танцьорите помогнал да я донесат обратно в къщурката. Това тя изобщо не си го спомняше.
Една вещица не бива да прави нещо, само защото и скимне! Та това си е живо изкикотване! Всеки ден ти се налага да се разправяш с разни глупави, мързеливи, лъжливи и изобщо неприятни хора, така че като нищо накрая можеш да решиш, че светът значително ще се подобри, ако им отпереш по някой шамар. Но не бива така, защото, както и беше обяснила веднъж мис Тик: 1.) от това светът ще се подобри само за много кратко време; 2.) след което светът леко ще се влоши; и 3.) не е работа и ти да ставаш тъпа като тях.
Краката и се бяха задействали, а тя ги беше послушала. А трябваше да слуша главата си. И ето че сега и се налагаше да седи до огнището на госпожица Предалова с калаена грейка в скута и увита в шал.
- Значи този Зимаджия е нещо като бог? - поинтересува се тя.
- Епа нещо като такова, - отговори Били Големо Чене - Ма не от онея богове дето им се молят. Он просто ... епа пра’и зими, туй му е работата, видиш ли.
- Той е стихия, - поясни откъм стана си госпожица Предалова.
- Епа, - обади се Роб Секигоопрай - Оно богове, стихии, демони, духове... а оди кажи без жокер, кой къв че бъде.
- А танцът значи е за посрещане на зимата? - продължи да разпитва Тифани - В това няма никакъв смисъл! Танцът морис е за посрещане на лятото, това да, то...
- Абе ти кога ще порастнеш? - скастри я госпожица Предалова - Годината нали е кръг! Колелото на света трябва да се върти! Ето защо те играят тук горе Тъмния Морис, за баланс. Те посрещат зимата заради заложеното дълбоко в нея ново лято!
Трак-трак, - потракваше станът. Госпожица Предалова тъчеше ново платно, от кафява вълна.
- Е, добре де, - склони Тифани - Посрещнахме я... него де. Да но той защо тръгна да ми се натрапва?
- А ти защо тръгна да танцуваш? - контрира я госпожица Предалова.
- Ами... имаше място и аз...
- Да. Място. Място, ама не за теб. Място, което не беше твое, глупачето ми. Ти хукваш да танцуваш с него, а сега на него му се е приисква да се види с тази наперена мома. Досега за такова нещо хич не бях чувала! Искам да ми донесеш третата книга отдясно от втория рафт отгоре на моята библиотека, - тя връчи на Тифани тежък черен ключ - Поне с това ще можеш ли да се оправиш?
Вещиците няма защо да се хабят да шамаросват глупаците, не и ако си имат остър език винаги готов за бой.
Госпожица Предалова освен това имаше няколко рафта с книги, което беше необичайно като за една от по-старите вещици. Рафтовете бяха чак до тавана, книгите изглеждаха големи и тежки и чак до днес на Тифани и беше забранено даже да бърше праха от тях, а камо ли да отключи големите черни железни скоби, които ги крепяха към рафтовете. Хората, които идваха тук, им хвърляха боязливи погледи. Опасно нещо бяха това, книгите.
Тифани отключи скобите и избърса праха. А... книгите, също като самата госпожица Предалова, не бяха точно каквото изглеждаха. Приличаха на вълшебни книги, но имаха заглавия от рода на „Енциклопедия на супите”. Имаше и речник. Точно до него, потънала в паяжини, беше книгата поискана от госпожица Предалова.
Все така изчервена от срам и яд, Тифани смъкна книгата, мъчейки се да я освободи от паяжините. Някои от тях се опънаха и изплякаха при разкъсването си и от горната част на страниците се посипа прах. Като я отвори, тя замириса на вехта кожа, също като самата госпожица Предалова. Според почти изтритите главни букви на заглавието това беше „Древна и класическа митология” на Чинкин . Беше пълна с белязки.
- Страници осемнадесета и деветнадесета, - разпореди се без да помръдне глава Госпожица Предалова.
Тифани ги отвори и рече изненадано:
- „Тцантъ на Сензоите”? Да не би да са искали да кажат „Танцът на сезоните”?
- За съжаление художникът, дон Вайцен де Йойо, чийто шедьовър е това, не е имал същата дарба с буквите, каквато е имал с рисуването, - поясни госпожица Предалова - Плашел се е от тях, кой го знае защо. Забелязвам, че спомена думите преди картинките. Книжно дете си ти.
Картинката беше ... странна. Изобразяваше две фигури. Тифани досега не беше виждала маскарадни костюми. Вкъщи нямаше излишни пари на такива неща. Но тя беше чела за тях и горе долу такива си ги беше представяла.
На страницата се виждаха мъж и жена... или поне неща с вида мъж и жена. До жената имаше надпис „Лято” и тя беше висока, руса и красива, следователно за нисичката Тифани с кафявата и коса автоматично предизвикваше недоверие. Тя държеше нещо наподобяващо голяма кошница във формата на охлювова черупка, пълна с плодове. Мъжът, „Зима”, беше стар, сивокос и прегърбен. В брадата му проблясваха ледени висулки.
- Ей бре, ей ти го Зимаджията както си требе, - отбеляза Роб Секигоопрай крачейки по страницата - Дедо Мразко.
- Тоя ли? - възмути се Тифани - Това ли е Зимаджията? Че той на вид е на сто години!
- Младок, нали? - изгадня госпожица Предалова.
- Немой да му даваш да те цунка, оти нослето че ти посинее и че ти падне! - подметна весело Прост Уили.
- Прост Уили, да не си посмял да говориш такива неща! - скара му се Тифани.
- Ми я само да разведрим духо, видиш ли, - оправда се притеснено Уили.
- Това, естествено, е художествена представа, - отбеляза госпожица Предалова.
- И какво ще рече това? - взря се в рисунката Тифани.
Не беше вярно. Тя си го знаеше. Той изобщо не изглеждаше така...
- Значи, дека он си го е измислил, - обясни Били Големо Чене - Нема как да го е видел, нал’тъй? Никой не е видел Зимаджията.
- Досега! - додаде Прост Уили.
- Уили, - обърна се към брат си Роб Секигоопрай - нали наеш, дето ти думах я за тактичното зяене?
- Епа да, Роб, верно си ми го думал, - отвърна послушно Уили.
- Епа туй дето току що го рече, оно не беше таквоз, - обясни Роб.
Уили провеси нос:
- Прощавай бе, Роб.
Тифани стисна юмруци и възкликна:
- Нямах предвид да стане така!
Госпожица Предалова обърна строго стола си към нея:
- А какво си имала предвид? Хайде кажи ми. Този твой танц заради склонността на младежта да не се подчинява на възрастните ли беше? Да имаш предвид нещо, значи да мислиш. А ти изобщо мислила ли си? И други преди са се включвали в танца. Деца, пияници, младежи заради глупави облози... и нищо не се е случвало. Пролетните и есенните танци са... ами просто стар обичай, ще кажат повечето хора. Просто начин да отбележим, кога мразът и зноят си сменят властта над света. Според някои от нас тук има нещо повече. Според нас нещо се случва. За теб танцът е станал истински и нещо се случи. А сега Зимаджията е тръгнал след теб.
- Че защо? - продума смаяно Тифани
- Знам ли. Като танцувахте, да си видяла нещо? Или пък да си чула?
Как изобщо може да се опише усещането, че си навсякъде и всичко? - зачуди се Тифани. Така че тя не се опита да го опише.
- Аз... май чух глас, или може би бяха два гласа, - измънка тя - Ъ... питаха ме, коя съм.
- Ин-те-рес-но, - рече госпожица Предалова - Два гласа значи? Ще обмисля последствията от това. Това, което не разбирам е, как ще да те е намерил. Ще си помисля и за това. Междувременно предполагам, че няма да е зле да се обличаме по-топло.
- Епа да, - съгласи се Роб Секигоопрай - Он Зимаджията ич не мо’е да трае на напечено. Ей бре, я че си забра’им некой път и чутурата! Донехме ти ний едно писменце от хралупата дето е доле у гората. А го дай на големата мънечка бабаяга, бе Уили. На път ни беше, та го зехме.
- Писмо? - сепна се Тифани посред тракането на стана зад нея, а Прост Уили вече заизважда омазнен смачкан плик от окесията си.
- Оно е от онуй келешче от замъко у нас, - продължаваше Роб, докато брат му развиваше - Он вика, дека си живее убаво и дека те чека па да се върнеш дома и че се надева и с теб да е същото, а още има бая за как са ягнищата и таквоз, не е баш интересно, мен ако питаш, а най-отдоле он е писал П.С.Е.Л.Ц., ма я не могим да сфанем, туй па що ли е.
- Прочел си ми писмото? - ужаси се Тифани.
- Епа да, - изпъчи се гордо Роб - Нема проблема. Е, Били Големо Чене ми поподсказа мънечко с по длъжките думища, ма повечето я си го преборих, нема лабаво, - усмивката му грейна, но скоро пак посърна, като видя изражението на Тифани - Абе, ная си я, дека ми се пениш мънечко, дека ти отвориме пликчето, - заобяснява се той - Ма нема лошо, оти па го залепихме с плужекова слуз. Ич нема да усетиш, дека е било четено.
Той се закашля, защото Тифани го гледаше все така накриво. Всички жени леко притесняваха фийгълите, а най-лоши от всички жени бяха вещиците. Най-накрая, когато той съвсем се изпопритесни, Тифани попита:
- Как разбра, къде да намериш писмото?
При това тя хвърли един поглед към Прост Уили, който беше захапал края на препаската си. Той правеше това само като го е страх.
- Ъ... че приемеш ли ей така леекичко да те поизлажем? - пробва се Роб.
- Не!
- Ма она лъжата е бая интересна. Има в нея змеища и еднороги и...
- Не. Искам истината!
- Оти ма, она е толкоз скучна. Епа одииме ние у замъко на Бароно и изчетохме писмата дето ти му ги прати, а ти рече, дека пощальоно нае да остая писмата за теб у кухото дръво доле до бързейо, - докладва Роб.
Зимаджията да беше влязъл в къщурката, пак нямаше да захладнее толкова.
- Он туря писмата дето са от тебе у една кутия под... - започна Роб и замижа, когато търпението на Тифани пукна по-шумно и от странните паяжини на госпожица Предалова.
- Не знаеш ли, че не бива да се четат писмата на другите? - скара му се тя.
- Ъ... - започна Роб.
- Освен това сте влезли с взлом в замъка на Ба...
- А, не, не, не! - заподскача Роб - Е туй нема как да ни го прикачиш! Епа ние само си влезохме през една от онея мънечките дупчици дето се стреля през тех...
- И тогава ми прочетохте личните писма, дето ги писах лично на Роланд? - сряза го Тифани - Ами че те бяха лични!
- Епа да, - рече Роб - Ма нема да се косиш, ние нема да ка’ем на никого, що имаше у тех.
- И нито жива душа нема да чуе от нас, що има у дневнико ти, - добави Прост Уили - Нито дори туй, дето около него си изписала китни цветенца.
Госпожица Предалова ще си умре от смях зад гърба ми, мислеше си Тифани. Знам си, че ми се смее. Но вече и се бяха свършили възмутените реплики. Те, седнеш ли да се разправяш с фийгъли, рано или късно винаги свършват.
Ти им беше келда, напомни и нейният Втори Акъл. Те мислят, че е техен свещен дълг да те пазят. А ти самата какво мислиш, няма никакво значение. С тях животът ти ще е сложен, ама слоооожен.
- Няма да ми четете писмата, - отсече тя - Нито дневника ми.
- Убаво, - склони Роб Секигоопрай.
- Обещаваш ли?
- Епа да.
- Ама ти обеща и миналия път!
- Епа да.
- Обещаваш ли, пу, пу, да пукнеш ако пак го направиш?
- Епа да, нема проблема.
- И това е честната дума на един лъжлив и крадлив Фийгъл, нали така? - намеси се Госпожица Предалова - Щото вие вервате дека вече сте умрели, право ли думам?
- Епа право си думаш, гос’жа, - потвърди Роб Секигоопрай - Благодарско, дето ме подсети за туй.
- Всъщност, Роб Секигоопрай, ти ич не мислиш да спазиш никакво обещание!
- Епа да, гос’жа, - рече гордо Роб - Не и лабаво обещанийце като туй. Оти, видите ли, оно ни е върл дълг да я вардим големата мънечка бабаяга. Ако требе, и живото даваме зарад нея.
- И как че стане това, като сте вече умрели? - запита го рязко госпожица Предалова.
- Епа тук ми е мънечко мътно, право да си ка’ем, - призна Роб - Тъй че мо’е па по-скоро да даваме зарад нея живото на секи чапкънин дето я застраши.
Тифани се предаде с въздишка.
- Още малко и ще стана на тринайсет, - заяви тя - Мога сама да се оправя.
- Леле, колко си ми самостоятелна, - рече госпожица Предалова, но без прекалено да гаднее - И със Зимаджията ли?
- Какво иска той? - попита Тифани.
- Нали ти казах. Може пък иска да види, каква ще да е тази девойка, толкова отворена, че да излезе да танцува с него, - отвърна Госпожица Предалова.
- Краката ми сами ме понесоха! Вече казах, че не съм искала!
Госпожица Предалова обърна стола си срещу нея. Чии ли очи използва? - зачуди се Вторият Акъл на Тифани. Фийгълите? Гарваните? Мишката? Или пък всичките? Колко от мен вижда? Дали ме гледа през миши очи или през очите на насекоми с десетки бляскави очички?
- Е, тогава всичко си е наред, - изсумтя госпожица Предалова - Не си го искала и толкова. Да, ама вещицата носи отговорност! Нищо ли не си научила, бре дете?
„Дете”. Много е гадно да се каже това на някой, който още малко и ще стане на тринадесет. Тифани усети, че пак се изчервява. Ужасна жар я обзе отвътре.
Ето защо тя прекоси стаята, отвори външната врата и излезе.
Навън ръсеше пухкав снежец. Като вдигна поглед към бледото небе, Тифани виждаше как снежинките бавно се спускат надолу на меки перести парцали. На такъв сняг у дома на Варовитище му викаха „Баба Болежкова си стриже овцете”.
Тифани усещаше как снежинките се топят в косата й докато се отдалечаваше от къщурката. Госпожица Предалова и викаше нещо от прага, но тя си вървеше нататък, та дано снегът поохради жарта в бузите и.
Това, разбира се, е глупаво, призна си тя сама. Но и да си вещица също е глупаво. Защо изобщо се мъчим? То е тежка работа кажи речи без отплата. Какво се брои за добър ден за Госпожица Предалова? Когато някой и донесе чифт стари обувки втора ръка, които да и станат! Абе изобщо какво разбира тя?
И къде е тоя Зимаджия? Да не би да е тук? Засега го имаше само в приказките на госпожица Предалова! И в една изсмукана от пръстите картинка в някаква книжка!
- Зимаджийо! - провикна се тя.
Чуваше се как пада снегът. Един такъв тихичък звук, като приглушено студено цвърчене.
- Зимаджийо!
Нямаше отговор.
Добре де, какво си очаквала? Някой дебел тътнещ глас? Дядо ти Мраз? Нямаше нищичко освен мекотата на белия сняг, валящ си кротичко след тъмните дървета.
Тогава тя се почувства малко глупаво, но също и удовлетворено. Ето така постъпва една вещица! Изправя се направо срещу онова, от което се страхува и, хоп, то вече не е страшно! Бива си я нея в тази работа!
Тя се обърна... и видя Зимаджията.
Запомни това, намеси се Третият и Акъл. И най-малката подробност е важна.
Зимаджията беше... ами нищо. Обаче снегът го очертаваше. Обикаляше го, обтичаше го като че плъзгайки се по невидима кожа. Той беше само една форма, нищо повече, освен може би двете мънички бледи мораво-сиви петънца висящи във въздуха там, където човек би очаквал да види очи.
Тифани застина, умът и беше спрял, тялото пък чакаше да му се каже какво да прави.
Ръката очертана от валящи снежинки се протегна към нея, но много бавно, както се посяга към животно, когато не искаш да го сплашиш. Имаше... ами нещо, някакво странно усещане за неизречени неща, защото нямаше глас, който да ги изрече, някакъв стремеж, като че нещото влагаше в този миг цялото си сърце, нищо че не знаеше, какво е това „сърце”.
Ръката спря на около една стъпка от нея. Беше сключена в юмрук и сега се обърна и пръстите се разтвориха.
Нещо проблясна. Беше бял кон, сребърен, на тънка сребърна верижка.
Ръката на Тифани хвръкна към врата и. Но тя нали си го беше сложила снощи! Преди да отиде... да... види... танца...
Трябва да е паднало! А той да вземе да го намери!
Интересно, обади се Третият и акъл, който наблюдаваше света по свой си начин. Значи не можеш да видиш, какво се крие в един невидим юмрук. Как ли става тая работа? А и как така се виждат тези моравосиви мътилки на мястото на очите? Те пък защо не са невидими?
Такъв си е той, Третият акъл. Ако някоя грамадна канара вземе да се срути право върху теб, този акъл ще размишлява, дали тази скала е вулканична, като примерно гранит, или пък е пясъчник.
Онази част от мозъка на Тифани, на която в този момент не и беше до подробности, се беше втренчила в сребърното конче полюшващо се на верижката си.
Първият акъл и казваше: Вземи го.
Вторият акъл и казваше: Не го взимай. Това е някакъв капан.
Третият акъл и казваше: Изобщо не го докосвай. Ще е толкова студен, че просто не можеш да си представиш.
И тогава остатъкът от нея прати всички акъли да си гледат работата и каза: Вземи го. Това е част от каквото те прави да си ти. Вземи го. Като го докоснеш, си мислиш за дома. Взимай го де!
Тя протегна дясната си ръка. Кончето падна в нея. Инстинктивно пръстите и се сключиха върху му. Наистина беше толкова студено, че просто не можеше да си представи. Пареше.
Тя изпищя. Очертанието на Зимаджията във валящия сняг се разпръсна във вихър от снежинки. Снегът около краката и изригна с бойния вик „Кривънци!” и тълпа фийгъли я грабна за краката и я понесе, както си беше изправена, през поляната чак до къщичката и я вкара през вратата.
Тифани с мъка си отвори ръката и с треперещи пръсти издърпа сребърното конче от дланта си. На която остана отчетлив отпечатък - бял кон върху розова плът. Не беше изгаряне а... измръзване.
Креслото на госпожица Предалова се размърда с трясък.
- Ела тук, дете, - разпореди се тя.
Още притискайки дланта си и мъчейки се да сдържа сълзите си, Тифани се приближи към нея.
- Застани ей тук до креслото ми, на минутата!
Тифани се подчини. Сега не беше време за непокорство.
- Искам да ти погледна в ухото, - каза госпожица Предалова - Отметни си косата.
Тифани си придържа косата и примигна когато я погъделичкаха миши мустачки. След което госпожица Предалова отдръпна животинчето и отбеляза:
- Я, да не повярваш, нищо не се вижда.
- Ъ... а какво очакваше да видиш? - престраши се да попита Тифани.
- Дневна светлина! - крясна госпожица Предалова така, че мишката побягна презглава, - Абе на теб никакъв мозък не ти ли е останал, бре дете?
- Е, ненъм некой интересува ли го, ма мислим, дека Зимаджията избега и снего спре, - обади се Роб Секигоопрай, но никой не го слушаше.
Когато вещици се задърлят, те се концентрират.
- То си беше мое!
- Дрънкулка!
- Не!
- Ми сигур с’а не му е баш времето, ма че ви ка’ем я…, - пак се пробва окаяно Роб.
- Да не би да си мислиш, че това ти трябва, за да си вещица, а?
- Да!
- Вещиците нямат нужда от оръдия!
- Ти нали ползваш бъркотии!
- Да, ползвам! Обаче нужда нямам. Не и нужда!
- Та саках да ка’ем, дека снего се топи…, - ухили се притеснено Роб.
Гневът обзе езика на Тифани. Как смее тая изкуфяла дъртофелница да ми приказва за туй, как нямала нужда от неща!
- Бофо! - изкрещя тя - Бофо, Бофо, Бофо!
Настъпи тишина (тежко му, когото е настъпила). След някое време Госпожица Предалова отмести поглед от Тифани и каза:
- Я сите фийгълски чапкъни беж да ги нема оттук! Я че усетим, ако не ме послушате! Бабоягска работа е туй!
В стаята нещо се разфшътка и външната врата се затвори с трясък.
- Та значи, - започна Госпожица Предалова - знаеш за Бофо, а?
- Да, - потвърди задъхано Тифани - Знам.
- Хубаво тогава. А да си казала на някого за...? - госпожица Предалова спря и вдигна пръст пред устните си, след което тропна с бастун по пода - Я рекох ли ви да се пръждосате, бре шашкъни с шашкъни! А беж у гората сите! Вижте он верно ли е избегал! Я че видим вината у зъркелите ви, само да смеете да ми шикалкавите!
Отдолу се разтропаха разсипващи се картофи, от което ставаше ясно, че фийгълите драпат да се измъкнат през тясната вентилационна решетка.
- Сега вече ги няма, - каза Госпожица Предалова - И скоро няма пак да ги проима. Бофо ще има грижата.
Кой знае как, само за някоя друга секунда, тя беше станала някак по-човечна и доста по-малко страшна. Добре де... малко по-малко страшна.
- Как разбра? Много си се растърсила значи? Дебнела си и си тършувала, а? - заразпитва Госпожица Предалова.
- Не! Аз не съм такава! Разбрах случайно, един ден, докато ти подремваше! - Тифани си заразтрива ръката.
- Боли ли? - наведе се към нея Госпожица Предалова.
Тя може и да беше сляпа, но, като всички по-стари вещици, които знаеха какво правят, забелязваше всичко.
- Не, вече не. Но преди болеше. Виж, аз...
- Значи трябва да се научиш да слушаш! Мислиш ли, че Зимаджията си е тръгнал?
- Той като че ли изчезна... тоест още повече изчезна. Мисля, че искаше да ми върне герданчето.
- Мислиш ли, че точно това ще вземе да стори духът на Зимата, повелителят на леда и фъртуните?
- Не знам, госпожице Предалова! Досега не съм срещала такъв!
- Но танцува с него.
- Не знаех, че ще направя така!
- И все пак.
Тифани изчака, след което подпита:
- И все пак, какво?
- И все пак, така, изобщо. Кончето го доведе при теб. Но сега той не е тук; за туй си права. Иначе щях да знам.
Тифани отиде до входната врата, поколеба се само са миг, отвори я и излезе на поляната. Тук таме имаше по малко сняг, но денят беше станал най-нормален сив зимен ден.
И аз също щях да знам, ако той беше тук, помисли си тя. Няма го. А Вторият и акъл се поинтересува: Я? И откъде знаеш?
- И двамата сме докосвали коня, - продума си тихичко тя.
Огледа голите клонаци и сънните дървета, въртейки в пръстите си сребърната верижка. Гората се беше скътала готвейки се за зимата.
Той е тук, но не е наблизо. Сигурно е много зает, нали цяла зима има да прави...
- Благодаря, - каза без да мисли тя, защото майка й и беше казвала, че малко учтивост нищо не ти струва, и се върна в къщурката.
Вътре сега беше много горещо, но Госпожица Предалова винаги имаше купища дърва благодарение на Тайната на Бофо. Местните дървари гледаха дървата и да не свършват. Че като намръзне една вещица, кой знае колко гадна ще стане.
- Бих пийнала чаша черен чай, - каза старицата, когато Тифани влезе замислена.
Тя изчака, докато Тифани изплакне чашата и продължи:
- Чувала ли си, какво разправят за мен, дете?
Гласът и беше дружелюбен. Вярно, че се бяха развикали, вярно, че бяха изречени някои неща, които не биваше да се казват точно така, вярно че се бяха развихрили страсти и бунтове. Но те двете сега бяха тук заедно и нямаше къде другаде да ходят. Тихият глас беше предложение за мир и Тифани беше благодарна за това.
- Ами, като това, че в мазето ти имало демон ли? - отговори Тифани все още не съвзела се - И че ядеш паяци? Или че те посещават князе и крале? И че каквото и цвете да се бодне в градината ти, ще цъфне черно?
- Я, тъй ли казват, - зарадва се Госпожица Предалова - Това последното не го бях чувала. Колко мило. А чула ли си, че излизам в най-дългата нощ на годината и награждавам тези, които са се държали добре с по кесия сребро? А пък тези, които са се държали зле, съм им разпорвала търбусите с нокътя си ето така?
Тифани отскочи стреснато, когато сбръчканата ръка на Госпожица Предалова се стрелна покрай нея и пожълтелият нокът на палеца и профуча току до корема и. Старицата изглеждаше страховито.
- Не! Не, това не съм го чувала! - изпъшка тя притискайки се в мивката.
- Жалко! А щеше да е такава чудна приказка, с истински исторически първоизточници! - злобната гримаса на Госпожица Предалова се превърна в усмивка - Ами онова, че съм имала кравешка опашка?
- Кравешка опашка ли? Не!
- Наистина ли? Колко досадно, - въздъхна Госпожица Предалова и отпусна палеца си - Като гледам, разказваческото изкуство по тези места съвсем е западнало. Явно ще трябва да сторя нещо по въпроса.
- Пак някакво Бофо, нали? - сети се Тифани.
Макар че не беше съвсем сигурна. С този нейн нокът Госпожица Предалова си беше бая страшничка. Нищо чудно, че другите момичета напускаха толкова бързо.
- А, значи все пак имаш мозък, а? Е, какво друго ще е. Тъй де, Бофо. Добре казано. Вярно си е Бофо. Изкуството на очакванията. Да покажеш на хората каквото искат да видят, каквото си мислят, че ще има тук. Аз в крайна сметка трябва репутацията да си пазя, я.
Бофо, мислеше си Тифани. Бофо, Бофо, Бофо. Отиде до черепите, взе единия и прочете етикетчето отдолу, също като преди месец:
Злокобен Череп №1. цена $2,99
Магазин за куриози и шеги „Бофо”
Анкх-Морпорк, ул. Десето яйце №4
„Най-добре се смее, който се смее ... със Бофо!”
- Като живи, нали? - отбеляза Госпожица Предалова и се отпусна с прещракване на стола си - Стига да може да се каже такова нещо за череп, де! В магазина продаваха една чудна машинка за паяжини. Наливаш в нея, видиш ли, оная лепкава маса, и си правиш, с малко практика, паяжини за чудо и приказ. Хич не мога да ги понасям гнусните гадинки, но, разбира се, за къде си без паяжини. Мъртвите мухи забеляза ли какво са?
- Да, - вдигна поглед Тифани - Стафиди. Аз си помислих, че паяците ти са вегетарианци.
- Браво. Ако не друго, очите ти са наред. И шапката ми също е от там. Комай беше „Злата Стара Вещица № 3, Задължителна за хорър партита”. Още ми се въргаля някъде каталогът им, ако те интересува.
- Всички вещици ли пазаруват от Бофо? - попита Тифани.
- Само аз, поне от тези околовръст. А, и Дъртата Госпожа Бездъхова от Две Падини май си купуваше от там брадавици.
- Но... защо? - стъписа се Тифани.
- Не и растат нейни си. Какво ли не опита, горкичката, ама те не щат и толкова. Цял живот лицето и като бебешко дупе.
- Не, имах предвид, защо ти трябва да изглеждаш толкова... - Тифани се поколеба и продължи - ... ужасна?
- Имам си причини, - отвърна Госпожица Предалова.
- Но не правиш всички онези неща, за които се приказва, нали? Крале и князе не идват да се съветват с теб, нали?
- Не, но биха могли, - упорстваше Госпожица Предалова - Примерно ако се изгубят. О, знам ги аз тези приказки. Нали повечето аз ги скалъпих!
- Скалъпвала си слухове за самата себе си?
- О, да. Разбира се. Как иначе? Има си хас да оставя нещо толкова важно на някакви си аматьори.
- Но казват, че можеш да прозреш човешка душа!
Госпожица Предалова се изкиска.
- Да. Ей това не съм го измислила аз! Но, да ти кажа право, за някои от енориашите не ми трябва лупа! Виждам какво виждат те, чувам през ушите им. Познавам бащите и дядовците им, че и прадядовците им. Знам слуховете, тайните, историите и истините. Аз за тях съм Справедливостта, и съм си справедлива. Погледни ме. Виж ме.
Тифани погледна... отвъд черното наметало, черепите, гумените паяжини, черните цветя, превръзката за очи и приказките и видя дребничка сляпа и глуха бабичка.
Останалото беше Бофо... не просто глупавите карнавални джунджурии, а Бофо-нагласата: слуховете и приказките. Госпожица Предалова беше толкова могъща, защото хората си мислеха, че е. Беше като типичната шапка на вещица. Да, но Госпожица Предалова беше взела Бофо много, ама много по-навътре.
- Вещиците нямат нужда от приспособления, Госпожице Предалова, - заяви Тифани.
- Я не се занасяй с мен, дете. Малката Вихронрав ли ти разправи това, а? Е, да, не ти трябва нито жезъл нито бъркотия нито дори островърха шапка, за да бъдеш вещица. Но пък с тях какво само шоу може да спретнеш! Хората си го очакват. Те вярват в теб. Не съм стигнала до където съм с плетено вълнено боне и престилка на рае! Аз имам вид. Аз...
Отвън се чу трясък. Някъде откъм мандрата.
- Нашите сини приятелчета? - вдигна вежда Госпожица Предалова.
- Не, на тях им е абсолютно забранено да пристъпват във всяка мандра, където работя аз, - започна Тифани, насочвайки се към вратата - Майчице, дано не е Хорас...
- Казвах ли ти аз, че голяма беля ще си докараш с него, а? - викна Госпожица Предалова след гърба на забързалата се Тифани.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Зимаджията (Wintersmith) - превод de Cyrvool   27.02.11 20:03
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод ...   27.02.11 23:18
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод petia8   28.02.11 19:04
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод Pagerist   01.03.11 16:38
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод natispain   01.03.11 20:49
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод Aulus Vitellius Celsus   02.03.11 00:45
. * глава 2 de Cyrvool   14.03.11 20:29
. * Re: глава 2 kahani   15.03.11 10:13
. * Re: глава 2 de Cyrvool   17.03.11 15:51
. * Re: глава 2 ГPИБO   02.05.11 06:44
. * Re: глава 2 TaняT   10.04.11 16:37
. * Re: глава 2 ylkom   21.04.11 11:47
. * Re: глава 2 Noc   01.05.11 14:16
. * Re: глава 2 ...   01.05.11 22:16
. * Re: глава 2 ГPИБO   02.05.11 06:51
. * Re: глава 2 Diletanta   02.05.11 07:02
. * Re: глава 2 ylkom   02.05.11 08:30
. * Re: глава 2 Иcyc*   03.05.11 14:51
. * Re: глава 2 Aulus Vitellius Celsus   03.05.11 14:58
. * Re: глава 2 Noc   03.05.11 18:37
. * Re: глава 2 Noc   03.05.11 18:45
. * Re: глава 2 TaняT   09.05.11 01:45
. * Re: редакция de Cyrvool   28.05.11 17:18
. * Re: редакция n   28.05.11 17:49
. * Re: редакция ylkom   28.05.11 20:23
. * Re: глава 2 Иcyc*   04.05.11 00:31
. * Re: глава 2 petia8   04.05.11 11:22
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод natispain   14.03.11 22:37
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод ylkom   20.03.11 09:58
. * глава 3 de Cyrvool   25.05.11 23:59
. * краят на глава 3 de Cyrvool   26.05.11 00:00
. * Re: краят на глава 3 ylkom   26.05.11 08:33
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод natispain   27.05.11 18:04
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод Trol   13.07.11 14:15
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод petia8   13.07.11 18:37
. * Сърцето ми вече се къса... deimiana   29.07.11 13:30
. * Муа-ха-ха, I'm back! de Cyrvool   14.08.11 20:33
. * Re: Муа-ха-ха, I'm back! ylkom   15.08.11 08:27
. * Re: Муа-ха-ха, I'm back! petia8   15.08.11 11:46
. * Зимеделец, Зимоделец Глишeв   16.08.11 20:15
. * Re: Муа-ха-ха, I'm back! нaив   17.08.11 21:03
. * Re: Муа-ха-ха, I'm back! deimiana   30.08.11 14:34
. * глава 4 de Cyrvool   18.08.11 11:46
. * останалото от глава 4 de Cyrvool   18.08.11 11:47
. * Re: останалото от глава 4 ylkom   18.08.11 16:33
. * файл в pdf de Cyrvool   18.08.11 12:05
. * Re: файл в pdf ...   19.08.11 08:59
. * Re: файл в pdf natispain   21.08.11 15:06
. * Re: файл в pdf Jivotnoto   28.08.11 09:24
. * глава 5 de Cyrvool   07.09.11 00:02
. * останалото от глава 5 de Cyrvool   07.09.11 00:03
. * Re: останалото от глава 5 petia8   08.09.11 09:13
. * Re: останалото от глава 5 ylkom   11.09.11 09:29
. * глава 6 de Cyrvool   31.10.11 14:56
. * Re: глава 6 ylkom   31.10.11 16:27
. * Re: глава 6 hladnika   01.11.11 15:16
. * Re: глава 6 petia8   02.11.11 09:54
. * Re: Зимаджията (Wintersmith) - превод deimiana   15.12.11 20:27
. * глава 7 de Cyrvool   17.12.11 12:47
. * останалото от глава 7 de Cyrvool   17.12.11 12:48
. * Re: останалото от глава 7 ylkom   17.12.11 15:43
. * Re: останалото от глава 7 deimiana   18.12.11 10:34
. * Re: останалото от глава 7 Cъgбaтa   30.12.11 22:40
. * :) Mъглишeв   18.12.11 23:07
. * Re: :) petia8   25.12.11 18:01
. * Глава 8 de Cyrvool   31.12.11 18:53
. * Re: Глава 8 hladnika   31.12.11 23:32
. * Re: Глава 8 Cъgбaтa   03.01.12 14:37
. * Re: Глава 8 ylkom   03.01.12 17:40
. * глава 9 de Cyrvool   17.01.12 17:43
. * Re: глава 9 ylkom   17.01.12 18:06
. * Re: глава 9 Cъgбaтa   17.01.12 18:40
. * Re: глава 9 ...   18.01.12 12:35
. * Льо Цървулееее! deimiana   19.01.12 13:52
. * глава 10 de Cyrvool   20.01.12 14:40
. * Re: глава 10 ylkom   20.01.12 22:46
. * глава 11 de Cyrvool   21.01.12 11:58
. * Re: глава 11 ...   21.01.12 12:13
. * Re: глава 11 ...   21.01.12 12:19
. * Re: глава 11 ylkom   21.01.12 12:42
. * Re: глава 11 petia8   21.01.12 13:15
. * Re: глава 11 ДeTpИтъ3   27.01.12 23:13
. * глава 12 de Cyrvool   29.01.12 19:00
. * Re: глава 12 ylkom   29.01.12 21:31
. * Re: глава 12 Cъgбaтa   07.02.12 23:52
. * и последна глава! de Cyrvool   04.03.12 23:46
. * Re: и последна глава! ylkom   05.03.12 08:26
. * Re: и последна глава! ...   05.03.12 15:54
. * Re: и последна глава! Cъgбaтa   05.03.12 23:48
. * Re: и последна глава! petia8   06.03.12 13:00
. * Re: и последна глава! pesheck   07.03.12 08:36
. * Re: и последна глава! ...   12.03.12 22:18
. * Re: и последна глава! de Cyrvool   18.03.12 17:37
. * Re: и последна глава! Jivotnoto   01.04.12 08:22
. * Страхотна книга! petia8   15.04.12 20:28
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.