Преводач съм и някак се чувствам задължен да взема отношение.
Имам два случая на активна намеса по повод преводи.
Веднъж беше след мой, когато редакторката си беше позволила да "пипне" яко на доста места. Естествено, не бях уведомен и останах изненадан след излизане на книгата. Не се сетих да възразя тук, но постъпих иначе: за няколко часа направих анализ на несъгласията си с нейния избор и го предадох в писмена форма на издателя. Мисля, че повече не работи за тях.
Вторият случай е по-различен. Бях на море. Изчетох каквото имаше и опрях до книга, която бях чел в оригинал. Може би заради любимия ми автор помнех (все още) доста неща. Преводът ме потресе - през няколко страници имаше примери на гафове, достойни за публикуване във вестниците. Може би защото разполагах с много свободно време, седнах и нашарих книгата с молив (тя и без това в този си превод не ставаше за повторно четене). Когато се върнах в София, без да обяснявам я дадох на издателя (същия от предния пример). Разбрах, че когато й го дали да го прочете й призляло. Повече не съм я виждал да превежда за тях.
Впрочем, аз май съм сред малцината, които си правят труда да погледнат преводача на книгата, преди да я купя. И има имена, които са ме разубеждавали.
С две думи: искам да кажа, че човек трябва да бъде pro-active. Иначе надежда за оправия хептен няма.
А що се отнася до това да не "хапем ръката, която ни храни". Хм... любопитно какво щяха да правят издателите, ако ги нямаше преводачите. Сигурно щяха сами да си превеждат, а? Или какво...? Може би да постъпваме като героя на Уайлд: "Ако мисля за някого нещо лошо, правя това право в очите му".

Ambivalent? Well, yes and no.