ВСЪЩНОСТ КОЙ ПРЕВЕДЕ "НОЩНА СТРАЖА"?
(Мърморене на Владимир Зарков)
Уважаеми любители на Света на Диска,
Досега не съм ви се бъркал в удоволствието да четете книгите на Тери Пратчет освен чрез моите може би недодялани преводи (впрочем и грешката първото нямо "т" във фамилията му да бъде изписвано на български език също дължите на моя разсеяност през 1991 г. - би трябвало да е Прачет). Мълчах си (не чак гузно), когато мнозина от вас ме оплюваха - някои заслужено и обосновано, други с лафове, които издават отчайваща обща и езикова култура. Този път обаче се налага да ви досадя по повод току-що излязлата на пазара "Нощна стража".
Никога не съм се смятал за безупречен преводач, макар че повечето си преводи направих съвестно и усърдно. Допусках много грешки от честата невъзможност да спазя поставените ми от издателите срокове, защото трупах книгите за работа "на опашка", иначе бих умрял от глад (ако някой си представя, че този начин да изкара за насъщния е лек и благодатен, да заповяда в професията). С моите преводи на книги (а те са вече около 90) са се занимавали поне петнайсетина редактори и, общо взето, успявах да се разбера с тях или да не се скарам до налитане на бой. А сега се изумих. Отворих "Нощна стража" (за чийто превод се постарах много) и започна да ми се струва, че това не е точно каквото съм направил. Така се и оказа. Сравних няколко страници и открих, че абсолютно непознатата ми редакторка - някоя си госпожа Лилия Анастасова, е направила многобройни, ненужни и често нелепи (подчертавам - според мен) промени. Не знам дали се е престарала от стремеж да си заслужи хонорара или защото има твърде ниско мнение за качеството на работата ми, или пък у нея е напирало желанието да стане съавторка на Тери Пратчет. Това не е мой проблем. За съжаление се е развихрила дотам да съкращава цели изрази и изречения. И още нещо - повечето думи и изрази, които трябваше да бъдат откроени с курсив, са с редовен шрифт като останалия текст и доста сериозно се изкривява смисълът, вложен от автора в тях. (Между другото на страницата с техническите данни отзад се твърди, че текстът е прегледан и от коректор. А стига, бе... Буквените и граматическите грешки са се умножили.) Въпрос на личен избор е как човек пише и говори, но нейният чиновнически стил ми е неприятен почти колкото и нахалството й (в нашия занаят е прието редакторът да обсъди с преводача промените, щом са толкова съществени). Затова е естествено да поема само малка част от моралната отговорност за окончателния вид на текста. Ако нещо ви дразни, оплаквайте се на Анастасова и на издателя. Аз нямам намерение да влизам в препирни, така че не си губете времето с мен, пък и не поддържам e-mail адрес.
Накрая ще се върна за малко на недоволството от моите занимания с книгите на Тери Пратчет. Първо, тази случка ме вбеси и най-вероятно ще ви се наложи да плюете следващ преводач на романите му. Второ, като сравнявам своите преводи с досегашните напъни на други хора да се погаврят със Света на Диска, тутакси се надувам от самочувствие, макар че иначе съм си скромен занаятчия. Трето, да му се не види и занаятът. Искрено ви съветвам да учите езици и да четете всичко в оригинал.
Каквото се сетих, изломотих го. Да сте живи и здрави.
|