Re: Погромът над Рациария е национален срам / Фен клубове / Древен Рим

Археолозите вече няма да спъват строителството на магистрали

Държавата изземва важни пълномощия на учените с промени в Закона за културното наследство

Раздразнението на премиера Бойко Борисов от археолозите и спънките, които те според него създават пред строителството на магистрали, са на път да намерят разрешение с поправките в Закона за културното наследство, одобрени миналата седмица от правителството и внесени в парламента. Измененията дават широка възможност, ако не напълно да се прескочат археологическите разкопки, то поне времетраенето им да се ограничи максимално и при слабо финансиране.

По личен избор на възложителя
Текстовете залагат възможността лично министърът на културата и негов доверен човек да определят на кого да възлагат спасителните дейности по намерените археологически обекти. А когато инвеститорът е държавната власт, различните институции, публични предприятия и др. (каквито например се явяват инвеститорите на магистрали), теренните проучвания ще трябва да минават по Закона за обществените поръчки. С поръчките ще се определят сроковете и средствата и ще се посочват археолозите.

Разрешението за спасителни проучвания ще се издава от председателя на съвета за теренни проучвания. Досега това беше по право директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, но с измененията този ръководител ще се назначава пряко от министъра на културата. Освен това досега разрешенията минаваха само с информирането на министъра, а след промените той ще има право да одобрява или не издадените листове за спасителни разкопки.

Отделно, ако възложител на проучването е държавна институция (като например пътната агенция, правителството или др.), в процедурата за обществената поръчка предварително ще бъдат вписани срокове за разкопките и средствата за тях. Така според археолози ще бъдат избирани "подходящите хора, които да установят това, което е изгодно на възложителя".

Досега археолозите преценяваха колко време е необходимо за изследване на намерените ценности, законът изискваше да ги проучат в цялост и да ги съхранят. Премиерът обаче многократно изрази недоволството си, че така се бави строителството на големите инфраструктурни обекти.

Разтегливи понятия
Още една вратичка се създава и с текстовете за самите археологически находки при различни инвестиционни проекти. Първоначалният вариант на промените предвиждаше да се проучва само по документи и чрез "недеструктивни" методи (без да има реални разкопки, а само с техника и документи) дали потенциално има такива.

По настояване на археолозите сега промяната гласи, че ще се пристъпва и към деструктивни методи, т.е. към разкопки, но само "при необходимост". От бранша питат кой ще преценява дали има такава необходимост, или ще се разчита само на преценката и предположенията по документи и т.н., които невинаги били достатъчни.

Друг повод за съмнения идва и с промяната, според която при намиране на археологически обекти ще се провеждат вече не спасителни "разкопки", а спасителни "проучвания". Според някои специалисти това е просто грешка в терминологията, но други виждат скрита уловка, тъй като така не се разбирало дали ще има някакъв вид разкопки и задълбочени изследвания, или просто нещо ще се проучи бегло и след това строителството ще продължи.

Макар да променят леко един от най-спорните текстове от готвените промени - за вкарването в съвременния живот на паметниците на културата, все пак от министерството запазват възможността за адаптирането на старините по доста широка преценка. Предвижда се недвижимите културни ценности да могат да се реставрират и адаптират с цел съвременното им използване. Какво стои зад това съвременно използване обаче не става ясно. В закона е записано, че трябва да се запазва максимално автентичността на ценността, но определение за автентичност така и няма.

Наред със смяната на статута на Института за паметниците на културата, преминаването му в държавно предприятие и съвсем пряката му зависимост от волята на министъра на културата измененията отварят поредната възможност за неконтролирани промени в старинни ценни сгради.