Проф. Валентин Тодоров: Министерството на културата развива престъпна дейност, следвайки пътя на парите

Проф.д-р Валентин Тодоров работи в НИПК от 1974 до 1994 г. като ръководител и директор на Централната изследователска лаборатория за паметниците на културата.От 1994г. е преподавател по "Консервационна експертиза и материалознание" в катедра "Реставрация" на НХА. Работил е по почти всички национални и световни паметници на културата - Боянската църква, Свещарската гробница, Мадарския конник, Александровската гробница, археологическите резервати Нове, Сердика, Никополис ад Иструм и много други.

- Проф. Тодоров, в какво състояние беше открита гробницата до с. Александрово? Какво се направи през годините за нейната реставрация и в какво състояние е днес?

- Гробницата е открита в сравнително добро състояние. Разбира се, налице са и до днес следи от 24-вековното съществуване - бял воал върху стенописите, разслояване на мазилката от градежа, участъци с липсваща мазилка, деструкция и люпежи на живописния слой и пр., които в никакъв случай не намаляват нейната стойност.

Концепцията за опазване на гробницата включваше прокопаване на околовръстна галерия и укрепването й по миньорски начин с цел изсушаването да стане "отвътре навън" чрез понижаване на съществуващата в интериора висока относителна влажност на въздуха 96-98% до приемливите 50-60%. Нашият екип (с ръководител П. Попов) реши най-сложния проблем - възстановяване на връзката между мазилката със стенописите и каменния градеж, за да не рухнат на пода при прокопаването на галерията.

Проведените научни изследвания върху техниката и технологията на античния майстор, доказаха използването на восък като свързвател на живописта, т.е. една от най-старите живописни техники - енкаустика. Тази изследователска дейност и извършеното закрепване на разслоената мазилка върху каменния градеж получиха най-висока оценка от световноизвестни експерти в тази област. Техните експертизи (микробиологична, микроклиматична, по консервация на стенописите и по консервация на каменния градеж) са предоставени на Министерството на културата (МК) и Националния институт за национално и културно наследство (НИНКН) през август 2009 г. В тях се съдържат възможно най-добрите и най-ефективните предложения за опазване на този уникален паметник.

Междувременно през март 2010 г. при посещение на обекта констатирахме, че хидроизолацията на прокопаната галерия е некачествена и от много места, главно от свода, прониква вода. Беше се образувала гигантска гъбна колония над гробницата.

Ние веднага уведомихме Министерството на културата и НИНКН. Вместо да предприеме необходимите мерки, МК прекрати дейността на нашия екип и ни вкара в едни конкурсни процедури за обществена поръчка. Бяха направени няколко конкурса и накрая той беше спечелен от фирма, която няма нищо общо с консервация и реставрация. И забележете, фирмата печели конкурса за 106 000 лв. при оферта от страна на научния екип 28 000 лв., който има и становище на европейски учени, които подкрепят научния екип, свършил огромна част от работата. Резултатът беше логичен. Представеният проект на частната фирма бе отхвърлен от Експертния съвет на НИНКН като негоден и неотговарящ на нуждите на опазването на гробницата въпреки административния натиск от министерството.

Достойната и професионална позиция на НИНКН, председателстван от директора доц. д-р арх. Кандулкова, не остана ненаказана. Два месеца след отхвърлянето на "министерския проект" доц. Кандулкова беше уволнена дисциплинарно и въпреки петицията в интернет на професионалната колегия в нейна защита нещата остават непроменени и до днес. Затова в момента гробницата е заключена, влага съсипва всичко, можем само да предполагаме какви щети са наложени върху живописния слой. Нашият комплексен интердисциплинарен екип участва в три процедури с печеливши оферти, но по формални причини бе отстраняван, за да се стигне до абсурда поръчката да се възложи на фирма, която никога не е имала нищо общо с опазване на паметниците на културата.

- От кого потърсихте съдействие и кой трябва да носи отговорност за това вандалско отношение към паметник на културата с такава значимост?

- В Закона за културното наследство ясно е записано, че държавата трябва да опазва културните ценности, носители на историческа памет, на национална идентичност, които имат научна и културна стойност и т.н. Александровската гробница е уникален паметник в това отношение. Тя дори надхвърля многократно представите за национална културна ценност, тя е световна културна ценност, защото отговоря на най-важните критерии на Центъра за световно културно наследство към ЮНЕСКО - да има универсална (общочовешка) значимост и да бъде с напълно съхранена автентичност. По тези два критерия тя става един от най-значимите примери в света. Първо, гробницата е от ранния период на античната гръцка живописна техника енкаустика ( IV в. пр.Хр)., която след това се разпространява в древния Египет. Известните Фаюмски портрети са от втори-трети век сл.Хр. Второ, гробницата е достигнала до нас напълно интактна (недокосвана от човешката ръка), което я прави безценна за изучаване на античните живописни и строителни техники, на бита, културата и религиозните обичаи на нашите предшественици траките.

Може да бъде направен само един извод - че интересите на Министерството на културата не са насочени към опазване на културните ценности, а следват парите. Всички усилия се съсредоточават в тази посока - къде има пари за усвояване и откъде може да се докара някаква печалба. А проблемът с Александровската гробница е огромен, защото никой нищо не прави за нея вече в четири години и е изоставена на произвола на съдбата.

Т.е. създаваме проблем и чакаме след това някой друг да го реши. Това е парадоксално и аз нямам отговор на въпроса защо така се случва. Поисках днес от „България за гражданите” трибуна, защото никой не желае да чуе за огромните проблеми в системата за опазване културното наследство. Тя е деформирана изцяло и се занимава само с усвояване на средства, като този процес е улеснен до максимална степен чрез законови и нормативни промени. Приети от правителството промени предвиждат НИНКН да се трансформира от институт в държавно предприятие. Затова научните проблеми и изследвания в областта на опазване и реставрация на културното наследство са занемарени и всички интереси са насочени към строителството.

Не може и не трябва всичко да е подчинено на ЗУТ и на закона за обществените поръчки, след като има обекти, за които е немислимо да се занимават строители с тях.

- Защо фирмата, спечелила конкурса, не изпълни поръчката и можете ли да дадете други примери за подобна схема за усвояване на средства?

Отговорът е много лесен и ясен. Защото фирмата няма необходимите компетенции, познания и опит в опазване на културното наследство.

През периода 2005-2009 г. работих безвъзмездно с международен екип от експерти по проблемите с биоувреждането на Мадарския конник. През миналата година предложих довършване на работа – решаване на най-трудния проблем – микробиологична трансформация на проникналия в порьозната структура на релефа гипс и превръщането му в калциев карбонат. Гипсът е сред главните разрушителни фактори и причина за влошеното състояние на надписите. Останал е от снемането на гипсовото копие през 1905 г.

Микробиологичната трансформация е новост в световен мащаб, изисква внос на специални бактериални щамове, хранителни среди и ноу-хау. Неизвестен чиновник от МРРБ намали поисканите 200 000 лв. за работата на международния екип на 80 000 лв. (достатъчни само за командировъчни разходи) и в момента тече конкурс с участието на строителни фирми, които, убеден съм, нямат представа с какво се захващат.

Александровската гробница е открита през 2001 г. от българския археолог Георги Китов край с. Александрово, област Хасково. Датирана е към 4 век пр. н.е. Принадлежала е на тракийски цар или знатен арестократ. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот на високостатусната личност, са ограбени, но гробницата впечатлява с уникалните си стенописи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите