|
Флавий Евгений /убит на 6 септември 394 г./ бил узурпатор, управлявал Западната Римска империя от 392 до 394 г. Въпреки християнското си изповедание, той бил последният римски владетел, поддържал политеизма. Бивш учител по граматика и риторика, Евгений се ползвал с подкрепата на франка Арбогаст, заемащ длъжността magister militum /командващ армията/ и фактически управител за Западната Римска империя.
След като на 22 август 392 г. варваринът отстранил законния император Валентиниан /намерен обесен във вилата си край Виен/, Евгений получил пурпурните дрехи и знаците на върховната власт от Сената. Възкачвайки се на трона, Евгений първо сменил администрацията. Лоялните към източния император Теодосий чиновници той заменил със свои хора от сенаторското съсловие, осигурявайки си така контрола над западната половина на империята. Формално Евгений бил християнин, но под действието на сенатската аристокрацията, изповядваща традиционната римска религия, започнал своеобразен ренесанс на древните култове. Храмът на Венера и Рома бил преосветен, Олтарът на Победата бил внесен отново в Сената. Възстановени били забранените жертвоприношения. За езическите храмове били отделени държавни средства. Такава религиозна политика изострила отношенията на Евгений с източния император Теодосий, който отказал да го признае за съправител. Евгений способствал на установяването на съюз между франки и алемани /вероятно по внушение на Арбогаст/. Освен това императорът успял да стабилизира и омиротвори рейнската граница.
В това време Теодосий събрал 100 000-на армия /от която 20 000 готи-федерати/ и провъзгласил за западен император малолетния си син Хонорий. Евгений също започнал военни приготовления.
Последната гражданска война между източната и западната част на Римската империя
Двете армии се срещнали при река Фригиду /дн. р. Випава, на границата между днешната Словакия и Италия/ на 6 септември 394 г. Войските на Евгений носели на штандартите си изображения на Херкулес , а над войската на Теодосий се издигали знамена с лабаруми – символи на Христос. Освен идеологическа, в двете армии не липсвала и религиозна пропаганда. Сред армията на Евгений било разпространено пророчество, според което почитането на Христос ще се преустанови след 365 г.; т. е. ако към традиционната дата на разпъването на християнския бог /29 г./ се прибавят 365 г., то се получава 394 г. – годината на битката при Фригиду. Теодосий също получил предсказание от египетски монах-отшелник Йоан, че ще удържи победа след кръвопролитна битка.
Евгений и Арбогаст разполагали с по-малко войски от Теодосий, затова решили да заемат и укрепят горните склонове, правейки атаката и превземането им трудна задача за многочисления противник. За да хване в капан разположената в равнината войска на източния император, франкът планирал да изпрати отряди в тила му. Въпреки неблагоприятното разположение на войските си, Теодосий решил да атакува фронтално като хвърлил най-напред 20 000 готски федерати под командването на Гайна. При все хвалебствените описания на поета Клавдиан, че срещу войските на Евгений и Арбогаст задухал силен вятър, който носел прах и „отхвърлял назад стрелите и бясно изтръгвал копията им“ /докато историкът Теодорит приписвал лошото време на молитвите на Теодосий/, при нападението срещу укрепленията на западните войски, 10 000 варвари били унищожени, което според летописеца Павел Дякон било „по-скоро благо, отколкото загуба“. Неуспешната атака поставила армията на Теодосий в критично положение, тъй като докато траело сражението, по горните склонове в тила му се разположили отрядите на Арбогаст, отрязвайки пътя за отстъпление. С настъпването на нощта Евгений, решил че битката е спечелена, започнал да раздава награди. Щастието обаче изневерило на езическия император, поради измяна. Отрядите, под командването на комит Арбицион преминали на страната на Теодосий, в замяна на обещани високи почести. Възползвайки се от тъмнината легионерите на Теодосий нападнали лагера на пируващите и хванали Евгений, като незабавно го обезглавили. Виждайки това, останалата част от войската му се предала. Арбогаст избягал в планината, но за да не попадне жив в ръцете на преследвачите, се самоубил. След победата, Теодосий за последен път обединил двете части на империята. В Западната половина отново били въведени закони срещу почитането на традиционните богове и съпровождащите ги ритуали.
Смъртта на Евгений бележила края на една епоха. Година по-късно /395 г./ умрял и Теодосий, разделил преди това окончателно империята между двамата си сина - Хонорий и Аркадий. Евгений също така бил последната възможност на политеистите от сенаторското съсловие да противостоят на християнизацията на Европа.
|
Последният езически владетел на Римската империя