Рациария става българският Помпей
Рациария, столицата на римската провинция Крайбрежна Дакия край видинското с. Арчар, може да стане българският Помпей и да бъде един от малкото в света напълно разкрити антични градове. Това може да се случи само за няколко години и туристите ще имат възможност да се разхождат по автентични римски улици между зидовете на почти двехилядолетни сгради и да усетят истинската атмосфера на древния град с неговите форум, амфитеатър, обществени сгради и бани, храмове, вили, некрополи...
Идеята е на археолога от СУ "Св.Климент Охридски" Красимира Лука, която от няколко години се опитва да спаси подложеното на вандалско унищожение от иманяри вече 20 г. антично селище. Първите стъпки са направени, а наскоро подкрепата си за този паметник на културата обяви и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. В началото на месеца намерението за възстановяването на Рациария като град музей на открито по подобие на Помпей бе представено на среща с областния управител на Видин Пламен Стефанов.
"Градът Рациария е имал нерадостната съдба да бъде загубен за науката, но пък унищожаването на културните пластове дава възможност сградите да бъдат разкрити с много по-бързи темпове, отколкото при редовни разкопки. Ние, копаейки и документирайки всяко нещо, вървим много бавно. Но при положение четова нещо вече е разрушено от иманярите, можем да минем на варианта отстраняване на пръстта и разкриване на това, което е останало", обясни пред "24 часа" археоложката.
Миналата година със съдействието на Министерството на културата и на инспектората за опазване на културното наследство тя започва с екипа си спасителни действия и запълване и заравняване на огромните иманярски изкопи. Тогава попадат на много находки, които за иманярите не са представлявали интерес и са били зарязани, но за науката са изключително ценни като информация и като визия.
Намерени са осем колони с латински надписи и части от архитектурни елементи, по които специалистите стигат до извода, че Рациария е била с по-монументална архитектура от градове като Филипополис, Дръстър и Ескус. Част от фрагментите вероятно са от сграда с обществени функции, която е била претарашана от тракторите, но зидовете й се оказват почти непокътнати и ако бъдат разкрити, ще ни покажат зданието в целия му блясък.
"Виждайки мащаба и стъпвайки върху находки, направо извиращи от земята, Рациария няма с какво друго да бъде сравнена освен с Помпей. Но тя е в състоянието на болен човек, на когото, както образно се изразява мой колега, са извадени вътрешностите и ходим по тях. Това усещане е страшно за археолозите", казва Лука.
Работата й в Рациария продължава и през този археологически сезон. Освен че ще се засипват иманярските изкопи, ще бъде почистен районът и ще се осигури достъп до останките, намерени през 80-те години при археологическите проучвания на италиански екип. Третата й задача ще е да започнат да се разкриват новооткритите стени на сгради и да се върви към по-голям проект за консервация и реставрация на някогашния град.
След иманярските набези става ясно и колко голяма всъщност е колония Рациария. Преди се е предполагало, че градът се е простирал върху 28 ха, но сега е сигурно, че площта му е от близо 40 ха, без в нея да се включват многобройните обекти от местността Бабуя (около 50 ха).
В същото време археолози от музея в румънския град Крайова откриват, че Рациария вероятно се е простирала и на отсрещния румънски бряг. Срещу местността Бабуя има два острова в Дунав и древният град е продължавал на днешния румънски брягсрещу тях. Там вече е разкопан некропол от 2-3 в., а румънските археолози са убедени, че е съществувал и военен лагер, който е охранявал пред самия град достъпа до Рациария.
При срещите си в Крайова през този месец Красимира Лука е била запозната и с друга теория на колегите си в Румъния. От Видин до с.Арчар Дунав прави голям завой и според румънците той е бил свързан напряко с канал, който допълнително е пазел територията на града. Между канала и реката се е образувал своеобразен остров, който е бил гъсто населен в римския период.
"Румънските ни колеги имат желание да работим съвместно и да направим общ проект за Рациария, който да бъде финансиран с евросредства", не крие амбициите си Лука. Според нея може да се включи и съседна Сърбия, тъй като до граничния град Зайчар се намират останките на римската императорска резиденция Феликс Ромулиана, а до град Княжевац - римската крепост Тимакум Минус. За нея Лука казва, че е близнак на крепостта Комбустика до видинското с. Кладоруб, която тя е проучвала в продължение на няколко години.
Ваня Ставрева
Бляскава 600-годишна история, днес срамно петно за страната
Рациария става главен град на областта още в началото на I век, когато Рим стъпва в този район на Балканския полуостров.
От 125 г. датира най-ранният писмен паметник, в който Рациария е наречана Colonia Ilpia Traiana Ratiaria.
От II век вече има данни, че става своебразен център на изкуствата със собствени златарски ателиета, ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика.
В града е имало храмове на Дионис, на Юпитер, на Аполон, а може би и светилище на Митра.
В края на III - началото на IV век Рациария става столица на новообразуваната римска провинция Крайбрежна Дакия.
Градът съществува в продължение на 600 г..
В края на ХХ в. на територията на античния град започват масово да действат иманяри и той е разрушен почти напълно.
Иманярските разкопки в Рациария бяха показани в документален филм на австралийската телевизия SBS през 2009 г., а по същото време в специализирани издания излязоха критични публикации за обекта.
Тогава в интерне тръгна и международна петиция за спасяването на Рациария. В нея се включиха над 600 археолози, повечето от които от чужбина.
През 2012 г. в Русе ще се проведе световен конгрес, който е форум за границите на Римската империя, от които в съвременна България попадат 471 км. Очаква се в него да участват специалисти от 15 държави. Надеждата на Красимира Лука е дотогава ситуацията в Рациария да е променена и срамното петно от унищожения град да бъде заличено. (24 часа)
|