Re: Погромът над Рациария е национален срам / Фен клубове / Древен Рим

Ще успеем ли да превърнем страната си от дестинация за алкохолен в дестинация за културен туризъм?
Кой е печелившият начин за развитието на културния туризъм в България или как да заменим алкохолния туризъм с културен, (ако цитираме думите на министъра на културата Вежди Рашидов, казани при обиколката на археологическите разкопки под Ларгото в София) - това бе темата на деня в „Нашият ден” днес. Гостът в студиото - младият скулптор Андрей Врабчев, член на Управителния съвет на гражданското сдружение „Потомци” (известно с това, че неотдавна организира почистването на Западната порта на Сердика край Булбанк) и събеседниците –археологът Ивелина Кючукова и професор Валерия Фол, предложиха различни варианти за промотиране на богатото ни културно-историческо наследство, от което неотдавна се възхити и генералният директор на Лувъра Анри Лоарет при посещението си в страната ни.

Скулпторът Андрей Врабчев, член на Управителния съвет на гражданско сдружение „Потомци”:
„Голямата гордост на министър Вежди Рашидов е възможността българското тракийско изкуство есента да намери място в Лувъра и да станем културна дестинация. За мен като човек, който се занимава с изкуство, е много важно да се знае, че изкуството, археологията, наследството, това не е цялата култура. Това е само продуктът на културата. Начинът, по който живееш, начинът, по който възприемаш света, посланията, които отправяш, софтуера който ръководи човек -това е нашата култура. За да бъдем дестинация за културен туризъм, първо трябва да нагласим себе си, да отправим послания навън и тогава ще събудим интерес на хората извън нас. Ние в момента не се интересуваме от самите себе си, т.е. ние не ценим нашата култура ежедневно.
Определящо нещо за туризма е средата, спокойствието и добрата храна. Тогава туристът ще дойде у нас да види нещо. Духовната храна не може да бъде индустрия. За да бъде индустрия, много е важно посланието, което отправяш. Ние не отправяме послания като държава, която има културни маршрути, като национална култура. Не Лувърът, а френската култура привлича туристи.
Първата стъпка е собствените ни нагласи и продукта, който предлагаме, да отговаря на търсенето в маршрута. Ако вие дойдете в една държава, в която обслужването е лошо и хората реагират по непонятен за вас начин, как ще се върнете тук? За какви културни дестинации да говорим тогава? Първата стъпка е нашата култура. „Потомци” се стреми към това - да популяризира действителните ни ценности. Не можем да бъдем ценни с нещо, което не ни принадлежи. Ние трябва да оценим собствената си култура и мироглед, да се отърсим от някои заблуди и безпочвената гордост от даденостите. Ако ние имаме много исторически и археологически обекти, а те са в лошо състояние, няма защо да се гордеем. Няма общност на успехи, а има общи успехи. Ние не си поставяме задачи. Успехи в културния туризъм няма да се постигнат изведнъж и аз казах защо. Нужна е и по-сериозна комуникация с външния свят. Ние нямаме един PR като държава. И друго, музеите ни нямат добра кураторска структура и не предлагат събития. Те нямат и широка рекламна кампания, поради което стоят празни.”

Още едно мнение на Евелина Кючукова, археолог, съпровождаща директора на Лувъра у нас:
„За културен туризъм има почва в България. За съжаление, образът на страната ни в чужбина остава все още негативен. Това е самата истина. Най-важното е да променим комуникацията. При посещението на директора на Лувъра в Париж Анри Лоарет се оказа, че той не знае нищо за нашите културни богатства. Трябва да престанем да си говорим само по нашите медии колко сме велики, а да действаме в тази насока. Доста скептична съм за думите „съкровища” и „богатства”, защото на специалиста не това прави впечатление.
За хората от Париж беше изненада многообразието на нашето културно историческо наследство, но констатираха и неадекватното му представяне. Нас не ни считат за културна дестинация и ще стане трудно да променим това мнение. Размита е отговорността между ведомствата, няма комуникация”.