Трябваше ми малко време да се поразровя по темата. Малко късно но ...
И така:

1. Радиолюбителското движение в България се е развивало до 1989 год под крилото на държавата. По две причини:
- подготовка на висококвалифицирани специалисти в областта на комуникациите /основно МНО и МВР/
- предказармена подготовка на радисти свързочници
- радиолюбителското хоби бе „ширпотреба” към тези задачи и служеше за естествено привличане на младите хора в радиоклубовете

2. След промените през 1989 год. се разбра, че движението няма да може да продължи по този път. За издръжката на тези структури държавата отделяше по около 25 -30 млн. лв. годишно.
3. В това време Антон Илиев - LZ1EC – работещ в ЦК на БКП – явно виждайки нерадостната перспектива, предложи да бъде създадена нова организация на базата на тогавашния закон за лицата и семейството. Петима бяха учредителите. LZ1FN /sk/, LZ1EC, LZ1ZQ /sk/, LZ2PO /sk/ и LZ1RF. Организацията бе създадена в Правец през 1991 год.
4. За новата организация нямаше никаква нормативна база за дейността и, освен старата наредба №2 за радиолюбителската дейност от 1976 год.. Националният далекосъобщителен регулаторен орган /КПД/ през този период не го интересуваха подобни организации. Имаше твърде много други задачи с частни радиа, телевизии и мобилни оператори.
5. В първия период след регистрацията организацията бе поета от Димитър Звездев – LZ1CZ /sk/, тогава председател на борда на директорите на Първа частна банка. От 1991 до 1995 год. В този период организацията бе изправена на крака и съхранена, което бе изключително важно в този момент. За съжаление бе допусната една сериозна грешка. Това бе опита да се създаде търговско дружество, което да осигурява средства за издръжка на организацията, но това дружество фалира. Това е известния на всички по-стари радиолюбители случай „Спейском”
6. От 1995 до 1999 год. организацията бе поета от Румен Гечев –LZ1MS, тогава Зам. Министър председател на МС. За Зам. Председател бе избран LZ1RF. Поради невъзможността Р.Гечев да се занимава с детайлите по организацията на движението му се подготвиха всички необходими документи и той ги внесе лично при Любомир Коларов, негов съпартиец, тогава председател на КПД. Румен Гечев лично е участвал в заседанията по приемането на радиолюбителската нормативна база. Наредба №2 бе заменена с новата Наредба №1 през 1996 год, по-късно замемена с Общата лицензия 207 през 2004 год и накрая през 2011 год. Технически изисквания за радиолюбителската служба.
7. През 1996 и 1997 год в България бяха организирани първите международни радиолюбителски състезания – по HST през 1997 и по ARDF през 1996 год. Такива състезания не бяха организирани в страната и по времето на ръководството на МНО и комсомола. Състезанията бяха организирани с голям ентусиазъм. Тежеста падна на Кишишев, Данев и Миланов. При тези състезания за пръв път се разбра, че организацията може да осигурява ресурс за съществуването си от подобни мероприятия. Високото ниво на организираност на мероприятията показа на ИАРУ 1 регион организационните възможности на БФРЛ, които възможности заедно с относително ниските цени в страната по сравнение с други страни в Европа правеха много привлекателни подобни мероприятия у нас.
8. От 1999 до 2001 година организацията бе поета от LZ1RF – М.Миланов. През този период бе пуснат сайта на БФРЛ – www.bfra.org След изгонването на БФРЛ от ПИС бе организиран нов офис в БИЦ „ИЗОТ”
9. През 2001 година за председател на УС бе избран Панайот Данев. От управлението на Миланов останаха на разположение на новото ръководство около 9000 щ.д. За периода от 2 години в страната бе проведено едно младежко състезание по ARDF, предоставено за организиране на фирма извън БФРЛ. Липсата на определеност по отношение финансирането може би е накарала Панайот да се огледа за други източници на доходи. Един от тези източници беше ММС. Промените в устава обаче не бяха направени прозрачно, макар и сериозно обосновани. Вместо да изчака редовното ОС, Панайот организира извънредно такова на което тези промени бяха приети. Както обикновенно добрите намерения водят в ада.
10. През 2003 год. на бурно ОС в ПИС повечето радиолюбители възроптаха против промените, и както вече беше писано в този форум за да не бъде избран отново Данев бе предложен Миланов. Миланов на събранието за промяна на устава не е присъствал. Ако някой си спомня в този момент той беше на изборна длъжност в МТ. Резонен е въпросът, защо след като е поел организацията той не е променил обратно устава? Обяснението му е, че за него е било по-важно да се съхради единството на организацията. А това единство той постига, като на двете ОС през 2003 и 2006 в началото на събранията се гласуваше при вземането на решенията и при избора да гласуват всички присъстващи радиолюбители. Трудно можеше да се спори дали това е законно или не след като подобно решение е взето от присъствалите клубове. Необходимо е да се отбележи, че още през 2006 год. Ценков и група около него се опитаха да реализират „преврат” и да не изберат Миланов за председател, използвайки фалшиви пълномощни, което бе установено от преброителите. Това не можа да се случи просто поради присъствието на голяма група радиолюбители – около 80 на брой.
11. И така до 2009 година когато трябваше да се проведе следващото ОС. Миланов имаше някакви медицински причини и събранието се отложи за 3 месеца и се проведе в началото на 2010 год. През целия период от 2003 до 2009 година наема на офиса на БФРЛ се осигуряваше с плащания от фирмата на съпругата на Миланов, за които всъщност се претендира, че са били неправомерно възстановени от него. В началото на 2010 год., както според публикувани материали в мрежата на новото ръководство бяха оставени над 20 хил. евро. От които Миланов си е възстановил сумата за наема на офиса на БФРЛ платен от фирмата на жена му. /за това многократно е писано във форумите/
12. И на края защо се стигна до това тотално противопоставяне в организацията, което бе туширано успешно от 1990 до 2010 година. Основната причина е ненормалнното отношение към Миланов след оттеглянето му. Независимо от заявленията на В.Ценков след избирането му на ОС срещу Миланов се отприщи порой от обвинения. Прегледайте форумите и ще видите нападките и обидите, които се отправяха към него. Миланов просто трябваше да бъде дискредитиран. Основната причина за тези нападки бе фактът, че като запознат с възможностите в организацията, той можеше да контролира и евентуално да изобличи Ценков при неговите действия, което фактически и самият Ценков с постоянните нападки срещу него го принуди да направи. Сериозната причина бяха въпросите, които Миланов му зададе по отношение на прословутите 6 състезания за които в БФРЛ няма финансови отчети.
И така какво са направили Звездев, Гечев, Данев, Миланов и Ценков за радиолюбителството?
- Създадена бе нова организация на радиолюбителите след разрушаването на казионната военна организация
- на тази база бяха изградени структури по места и се съхрани организацията като цяло
- бе създадена организация за провеждане на първите международни състезания по радиоспортове в страната и тази практика се установи трайно
- изпълняваше се сравнително регулялно вътрешния спортен календар
- бе подготвена и се съдейства за приемането на изцяло нова нормативна база регламентираща дейността на българските радиолюбители
- бяха подготвени и приложени на практика новите изпитни тестове за придобиване на радиолюбителски клас и започнаха да се провеждат първите изпити за радиолюбителски клас
- в страната бяха проведени повече от 10 международни радиолюбителски състезания
- В България се проведе международна конференция на IARU – 1 регион
- В България се проведоха две заседания на изключително високо ниво на ИК на IARU 1 регион, едно в София на Копитото и едно в Брезник
- България имаше четири мандата представител в ИК на IARU – 1 регион.
В същото време
- след 2010 година организацията бе разделена по вина основно на тримата - Ценков, Данев и Миланов
- след 2010 година се наложи тотално незачитане на общото мнение на индивидуалните радиолюбители, както и липса на прозрачност в действията на УС
- наложи се силно авторитарен режим и поддържане структура на организацията срещу която са голяма част от лицензираните радиолюбители.
- наложи се цензура и не се даваше възможност за спокойно изразяване на мнения
- изключиха се членове на организацията заради инакомислие несъобразявайки се с разпоредбите на закона и устава

Основният въпрос е защо е това упорство от сегашното ръководство да не се вслуша в гласовете на обикновените радиолюбители? Има ли КОЙ да отговори на този въпрос?

За повече информация можете да се разходите из мрежата, както и да прегледате книгата „Радиолюбителството в България” с автор Панайот Данев от която ще цитирам част от заключението в нея:
„ Очевидно бъдещето ще наложи промени в структурата и организационните форми на нашето радиолюбителско движение. Без съмнение то ще става все по-скъпо, по-елитно, а с това и по-индивидуално увлечение. Но при цялото многообразие от индивидуалности, нуждата от организация обединител, каквато се явява БФРЛ в момента ще остане дори ще нарастне. Защото българските радиолюбители ще продължават да изискват специфичните им интереси да бъдат защитавани пред държавата и пред международните организации. Ще отстояват открита адекватна реакция към всички идеи, новости, тенденции в динамично развиващия се свят. Ролята на радиолюбителството като полезно и достойно за уважение обществено явление ще остане. България, както и досега, ще се нуждае от радиолюбителите си и ще се гордее с тях.”

Ще има ли достойни млади българи, които да претворят в реалност тези думи. Като гледам така едва ли...