Пан Кишишев ми беше учител и треньор, лека му пръст.
Лично на гръб съм носил разни маси, бюра, етажерки и т.н. в ПИС-а, та даже подарих едино ПЦ , спомняма си, че беше Правец 16 с т.н. кехлибарен монитор и принтер. По-късно същата хамалогия беше на новото място на 4-ти км. Мъкнене и пъшкане до дупка. Така се борехме с мизерията!
Преди няколко дни, тук, писах, че LZ1KAA и БФРЛ са вече две успоредни прави, които никога и никъде няма да се пресекат.
А това, че ни предлагаш да влезем отново в БФРЛ показва колко едностранчиво гледаш на нещата.
Ще вложим всичките си способности за една структура в която всеки да се знае кой е, всеки да може да каже какво мисли, всеки да поиска или да предложи помощ (не материална), всеки да даде гласа си (през тутурутката в джоба си), когато това се налага. От никой няма да се търси чл. внос, няма да има никакво управление, никакъв УС, никаквъв КС, никакви помещения и ремонтите свързани с тях, никакви отчети. Единствено срещи на живо, било то по време на конетсти, било то на по биричка (или ракийка...хи), било то на болито на някоя планина. В такава организацния, няма как някой да съди другия, защото няма да има за какво.
Утре, напр., ще се съберем да се видим на живо послучай международния ден на радиолюбителите.
Оставаме на вас до си чешате езиците за БФРЛ.... во веки! Амин!