Точно QSL менажера е пример, че принципно не винаги е най-важното колко години някой върши една работа. При него очевидно работи перфектно и без мандатност. QSL менажера не е член на УС на БФРЛ, но ако беше, то това нямаше да го направи по-лош човек, най-вероятно. Така че не мога да се съглася с теб, че при текущото положение който и да е член на УС може да бъде обвиняван в нещо, само защото кара Н-ти пореден мандат. Това не го е забранявал никой устав, никой не го е променил да е в негов личен интерес, не може да бъде някакъв повод за упрек.

Теоретично дори и мандатността не трябва да е толкоз широкообхватна, според мен. Нейната цел е да внася динамика и да избегне пълното обездвижване на една система, целта не е просто някой да се напъди, ако има желание да работи. Но тук вече ще се върнем на въпроса, че структура като тази е принципно раздута, затова ни поставя в такива наглед парадоксални спорове.

Най-жизнената форма на една структура, според мен, е класическия триумвират, състоящ се от президент/председател, секретар и ковчежник. Такива структури са хем много ефективни, хем структурата се самобалансира вътрешно. От нататък работата по отделните направления, дори по отделни проекти, се изнася от хората, които си се саморегурилират, а единствената цел и смисъл на "шапката" е да застава зад всяка инициатива. Председателят/президентът е "моралния лидер", секретаря е "изпълнителния директор", ковчежника е "централния банкер" - това са трите длъжности, които са на фокус и при които трябва да се осигури разумна динамика, т.е. мандатност, за да не атрофира структурата. Това принципно са и най-натоварените хора, така че при една нормално работеща ситема всъщност атрактивността на поста ще бъде съотносима с тежестта му, т.е. за самите хора няма да е атрактивно, нито честно, да бъдат натоварвани повече от два-три мандата, да речем.

От там нататък, надолу, според мен, трябва да има пълна самостоятелност хората да си се организират както намерят за добре, с колкото се може по-малко бюрокрация. Да взема пак примера за QSL бюрото - трябва ли нещо да се пипа там, да се пишат документи, да се формолизират нещата? Ми не, разбира се. Структурата си работи перфектно, там трябва само да се помага в рамките на възможното.

Друга такава самостоятелна единица/дивизия би могла да бъде ARDF. Има ли нужда някой да им налага кой и как да организира състезанията? Според мен няма. Не е нужно хора, които спорта не ги интересува да се бъркат там. А тези, които ги интересува, да се организират както те намерят за най-ефективно.

После други дивизии - кеф ти HST, кеф ти аварийни комуникации, кеф ти КВ, където могат да са няколко, кеф ти УКВ, където пак могат да са няколко. Но може да има и хоризонтално преливане - кеф ти, например, цифрови технологии, кеф ти конструктори, кеф ти антенни работилници. И всеки радиолюбител се ориентира към една или повече от тия активности.

В реалността не може и без някакво преразпределение, но то не бива, а и не е нужно да е кой-знае какво. Ако някоя от дивизиите е "печеливша", то ще трябва да се раздели с някакъв процент, няма как. Но, ако този процент е премерен, мисля че няма да има противници на такава система. То и в момента спортистите като изкарат нещо, заделя все пак и някаква минимална част и за другите, явно или неявно. Въпросът е не само спортистите да изкарват, а по възможност да се привлекат спонсори и други дейности да се превърнат в "печеливши" - слагам го в кавички, защото разбира се една организация с нестопанска цел не може да формира печалби.

От там нататък е възможно да има "титли", които да се дават на хората които могат да помагат. Една такава възможна титла е "национален координатор" - от такива има нужда да се координират различни активности. Например може да си има национален координатор за работа с деца и ученици, национален координатор за връзки с институциите, национален координатор по репитърната мрежа и т.н. Т.е. оперативни длъжности, които да делегират известни права на различни хора. Не е нужно те да бъдат дори избирани пряко, те могат да са част от екипа на президента или секретаря, които могат рразбира се да проведат вътрени избори, ако се налага за някоя от тези длъжности.

И вече за да е стабилна структурата остава да се определят и някакви правила за решаване на конфликти. Т.е. да е ясно какво се случва, ако две групи искат да организират едно и също състезание, например. Или ако две групи искат да поставят репитър на едно и също място. Т.е. да е ясен механизма, по който се разпределят ограничените ресурси. Това може да бъде оставено изцяло на триумвирата да решава с консенсус за всеки отделен случай, но може да се отиде и по-нататък и при определени условия някой от триумвирата или определен брой радиолюбители да могат да поставят някакви въпроси на вътрешно гласуване, решенията от което да са задължителни за изпълнение.

Та както и да, увлякох се. За статуквото исках да кажа, че ако един човек се държи добре, не е агресивен, не е арогантен, то той изпълнява някакъв минимум от условия. Не може да нападаме някого само защото бил някъде прекалено дълго. Аз също не познавам някои от тези хора, нямам представа какво и как правят, но не мога да ги съдя само и единствено с мотива "ти си твърде дълго там, значи няма как да не си виновен за нещо". За мен това е несправедливост. Това не ми пречи да искам да си избирам сам представляващите ме, но когато членове на този УС не са арогантни и агресивни, те няма как да са ничии врагове или неприятели априори, ако никому не са направили нищо лошо. Може би това, което правят, може да бъде свършено и по-добре, но определено щом не са нападателни в претенцията си и не целят да наранят някого само за да си запазят територията, то за мен това са нормални колеги, с които вероятно може да се работи в момента, сигурно ще може да се работи и занапред.

Сякаш ти си малко по-краен, може би в крайна сметка разполагаш и с повече информация, която да изостря отношението ти - не знам. Но за мен идеята не е просто да "махнем лошите", а по-скоро да променим нещо към по-добро, ако е възможно. Като хоби за нас едва ли е важно да сме супер ефективни и ултра префектни, но е важно да се разкарат грубостта, арогантността, агресивността, а да се върне идеята за прителство, джентълменство, взаимно зачитане. То вече, след толкоз повтаряне, наистина започвам да усещам, че сякаш звучат наивно тези неща, но в реалността те не са наивни, не са просто някакви лозунги, а наистина променят начина, по който човек ще се чувства в хобито, самата му нагласа. Това е наистина качествената промяна, която бих искал да видя един ден.

От друга страна дали Виктор, например, ще продължи да си прави състезанията още двайсет-трийсет години, това тотално не ме интересува, честно казано. Ако той е най-добрия и не се появи по-добър организатор от него, то какво да направим? Да затрием всичко, само да не вземел някоя комисионна ли? Ми не, за мен не е така. Да си се оправят там спортистите и да бъдат така добри да представят най-добрия. Ако Виктор ги представлява и те са ОК с това, то нека е така. Аз имам против той да представлява мен, и то просто защото не съм го избирал. Ако не беше нападателен и не беше допускал милициите да джавкат наред, като бесни псета, с пяна на устата, сигурно качествата щяха да изпъкнат повече, но дори да беше херувим, то пак нямаше да съм съгласен да претендира да ме представлява, без аз да съм имал възможност да избера дали да е той. Но той ако беше колегиален, щеше да го знае това и без да е нужно да му се напише.