|
Сега, като се замислих, с изключение на двама човека аз не знам дори какво ми работят колегите по хоби. А за нито един не знам какво образование има.
Няма майтап, просто не е ставало на въпрос. Всички теми, които сме обсъждали, са обсъждания между равни, даже нямам предвид само техническите теми. Всеки си вади някакви аргументи, а кой крив и кой прав понякога не се и разбира, но верно никога досега никой не е вадил аргумента "абе ти знаеш ли аз какво съм учил/завършил/работил". В публичното пространство се е случвало да попадна на такава информация, разбира се. Но май като се налага да се изтъкне определено ниво на експертиза, в хобито сякаш е по-прието по-обобщителното и неутрално "опит", което не пречи да включва и образование.
Съвсем отделно, че за съжаление в наши образованието не е сигурен критерии за нивото на компетентност. Заеманата длъжност пък понякога е тотално несвързана с конкретна професионална компетентност. Не и че е лошо човек да сподели. В крайна ако някой колега се гордее с образователния си ценз и е така преценил, то негово право е да се похвали и на колегите си по хоби.
Пак се отплеснах в писане. Та мисълтта ми беше какво прави един човек с магистратура по аварийни комуникации в УС на една спортна федерация, пък било то и като помощник/заместник? Не следва ли, ако образователния ценз наистина е така важен за УС на БФРЛ, както са подчертали в съобщението, то за този УС, макар и за помощници, да бъдат издирвани главно хора, които са завършили поне ВИФ/НСА?
Ето, например, да вземем ориентърането - близък, приятелски спорт. Толкова близък и приятелски, че всъщност мнозина спортсти от ориентирането носят и медалите на БФРЛ. Но замисляли ли сме се защо е така и дали образователния ценз на ръководствата има значение?
Какво е положението в ориентирането? Ами председател е проф. д-р Атанас Ангелов Георгиев - български спортен педагог, учител, треньор, преподавател и деятел на физическото възпитание и спорта, в частност – спортно ориентиране. Звучи някак естествено, нали? Човека си е отдала живота на спорта и подготовката на спортисти, съответно е получил и академично признание и признание от колегите си спортисти по ориентиране. И ориентирането си върви, и финансирането си им върви, че даже и спортисти под наем могат да си позволят да дават хората.
А какво е положението в радиолюбителския спорт? За образованието на председателят и членовете на УС не съм попадал някъде нарочно да се разгласяват, но изведнъж за един заместник/помощник на член на УС натъртват, че е магистър по "аварийни комуникации по време на бедствия и аварии"?!
А ние тук се чудим и се маем що спорта все не ни върви и що вече отдавна не могат да се измъкват кинти от спортното министерство. Ами така ще е, като не са издигнати хабилитирани лица, или поне със спортно образование, за членове УС на БФРЛ и техни помощници/заместници.
П.П. Да ме прощава нашият председател, ако и той е хабилитиран (по ARDF или друг спорт) и не го е отбелязвал просто от скромност.
|
Re: БФРЛ и радиолюбителски глас - митове и легенди [re: QRX]
