Хаха - че кои могат да са следващите управници? То няма да има федерация просто, освен да се намерят някакви идиоти да управляват сами себе си? Ако нещо не се промени, с Виктор ще приключи всичко. И да има някакви остатъци след това, те ще са разпарчетосани, а мераклиите да ги преразпределят ще са малко и силно озлбени. Забрави просто за следващо поколение управници в текущия смисъл на думата. Такова просто няма да има.

Нагоре за спорта нещо не се разбираме. Обществения смисъл от спорта е единствено развитието на децата. Няма друг смисъл за обществото. За всеки лично може да има, но обществото го интересува едно - подрастващото поколение да развива максимално добре потенциала си, да бъде физически активно за да бъде здраво и силно. Това е важен приоритет за всяко общество. Съптветно обществото не жали средства за никакви спортове - и тук сме обсъждали, че например федерацията по хокей на трева също има работещи клубове с деца в около 40 града на България. Навсякъде се търсят възможности всяко дете да си намери някакъв спорт.

За да се развива един спорт, то трябват треньори и материална база. Това е в основата. Вече като помощно средство за развитието идва ролята на шампионите. Факт е, че при една серия победи и силен сезон на Гришо, записването на деца за тенис се удвоява. И с това Гришо е най-полезен за обществото.

Футбола бъди сигурен, че е спорт номер едно. Статуквото му е все тая кой ще е спорт номер едно. За тия, за които спорта е бизнес, е без значение дали това ще е футбол, баскетбол, волейбол или тенис. Исторически футбола печели популярност не за друго, а защото е изключително проста игра, неизискваща нищо друго, освен топка или даже някакво кълбо и малко място. Повечето други игри с топка изискват по-сложни съоръжения и повечко вложения. И виждаш, че непрекъснато завлядява нови територии.

Но при футбола и най-добре се илюстрира смисъла от великия шампион. Всички знаем, че умен футболист почти няма, с няколко изключения. Същевременно, обаче, един известен футболист има повече влияние над децата, отколкото почти всеки жив човек. Един футболист като Пеле и Марадона навремето, като Гунди, Стоичков или дори Бербатов, да не говорим като Меси или Роналдо, се превръща в пример за подражание потенциално на милиони деца.

Но неразбирането ни е, че аз не казвам, че е задължително да има шампиони. Аз самия като дете съм играл главно баскетбол. За съжаление в този спорт никога България не постигна кой-знае какви успехи. Но баскетболени клубове има и до ден днешен почти във всеки град. Това продължава за България да е масов спорт, въпреки липсата на известни и пленяващи децата български шампиони.

Аз казвам, че смисълът на един шампион, от социална гледна точка, е да увлече децата. Предполагам на теб не ти пука особено кой ще грабне златната топка при футболистите или кой ще е номер 1 при тенесистите? Ми на никой не му пука, това е голата истина. Всички искаме там някой да е шампион, за да тренират нещо децата, да не затлъстяват и да не посягат към вредните вещества. Дали ще е тоз или онзи е без значение.

Затова ми беше приказката, че щом HST ще се брои за спорт, то съответно трябва федерацията да положи усилия да го популяризира. Ако три дечица имат специални умения, то това е добре, но просто няма общо със спорта, камо ли с БФРЛ. За да е спорт, то трябва да има групи от дечица, които го тренират, както и шампиони, на които да подражават. Без шампиони даже може, но без трениращи не. А кажи ми ти какъв е обществения смисълът от обратното - да има шампион от спорт, който вече никой никъде не практикува?

И пак, за да не остана неразбран отново - аз говоря за обществения смисъл от шампионите. Това няма никаква връзка със смисъла, който те влагат. За един шампион да си шампион е вид признание за някакви свръхспособности, вид превъзходство над другите. И това е нормално - без човек да притежава такива психически нагласи трудно ще стане шампион. Само дето на обществото не му пука от шампиони, които не привличат деца да спортуват редовно.

Дали някой познава шампиона по яйчен многобой, шахбокс или блатен футбол? Е, горе-долу толкоз е познат и HST шампиона, ако не и по-малко. Просто това не са спортове, а някакви странни забавления. Ако ще си говорим за трениране на пръсти, то всеки може да сравни борбата с пръсти (Fingerhakeln) и HST - ми HST е на светлинни години назад дори от това почти чисто пиянско забавление. Евала на специалните уменя на всички, включително на състезателите по HST, борба с пръсти, яйчен многобой, блатен футбол и каквото друго се сети човек. Но все пак е добре да са някак по-скромни в представата за собственото си величие.

HST, всъщност, не се различава по нищо от една компютърна игра, освен че е по-скучно и безинтересно. А дори комютърните игри в наши дни са предмет на невероятни по мащаба си състезания. Като човек е толкоз печен на телеграф с компютъра, що не се пробва на Световното по компютърни игри? Където, между другото, български отбор спечели и грабна $500 000 от наградния фонд? То е абсолютно същото - пускаш една програма и си играеш. Иначе излиза, че някой си е избрал от всички компютърни игри най-безинтересната и най-слабо платената, само и само да е шампион по нещо?!