Да, точно го формулира. Бюлетина е важен именно като символ, като традиция. Информацията в него не е от първостепенно значение в наши дни. Аз също го слушам, макар и да не съм редовен слушател. Просто заради традицията. От там нататък всичко друго е второстепенен въпрос - дали трябва да се развива, да се освежава или пък да си е консервативен. Изумлението ми е защо една организация, претендираща за единствена национална радиолюбителска организация с такава лека ръка просто се опита да затрие тази традиция? Ами ако на г-жа Анна не и се занимаваше, тогава какво? Бюлетин нямаше да има. Е, отива ли това на претенциите на УС на БФРЛ? Според мен не. На техните собствени претенции не отива, а те дори не го разбират.

И не съм сигурен, че си е лично тяхна работа всичко, което се случва в УС на БФРЛ - поне дотолкова, доколкото това е организация в обществена полза, при това с претенции за единствена национална представителност. Ако я нямаше тази претенция всичко да е наред. Но я има, те я повтарят като папагали до безкрайност.

Иначе и на мен не ми дреме чак толкова, колкото може би изглежда, щом ще сме откровени докрай тия дни. Този клуб и пишещите в него изиграха своята роля, за което аз лично се радвам и съм благодарен на всички. В момента вече всеки пише и обсъжда сравнително свободно почти навсякъде. Няма ги ония налагани порядки, според които всеки с мнение или с отноение към радиолюбителското движение беше трит, забраняван, да не говорим за омаскаряван и т.н. Това не е малка промяна, поне за мен едно време беше доста странно някакви хора непрекъснато да искат те еднолично да решават кой, какво и къде да пише.

В наши дни, ако се погледне на затворената група на УС на БФРЛ във Фейса, човек може да остане много силно озадачен. Там порядките са се запазили като историческа справка какво представляваше публичното пространство преди години. Всеки може да бъде модериран, като модерацията е окончателна и ако някой се опита да я оспори, то бива отстранван. Така пише в правилата им. Но вече на никой не му пука, защото това абсурдно "единоначалие" не съществува почти никъде другаде. Седи един едър менажер и трие и блокира тук-там, но вече на места, които са силно специфични и доста лимитирани като тематика, а от там и като аудитория. Отдавна никой не заблуждава себе си, че неговото мнение е без значение, а това на богоизбраните е единственото важно - хората обсъждат и споделят публично без притеснения.

Но все пак продължава малко и да ми дреме, защото продължавам да недоумявам как на някой му е хрумнало, че колегите му само ще седят и ще гледат, а той ще ги представлява както намери за добре, без те да имат дори теоретично право да участват в решенията. Просто не ми го побира що за човек може да се изправи пред колегите си и да им каже "аз съм велик, а вие сте никои, затова аз ще ви управлявам, а вие ще ме слушате, защото това е положението"? То е просто обидно за този, който го казва, не даже толкоз обидно за нас и останалите ни колеги.