В интерес на истината не ми беше лесно да преценя с кого да сравня БФРЛ. Предвид, че все още в политиката се стремим, или поне си мечтаем, да сме "прусаците на Балканите" и гледаме да се сверяваме, ако не да се сравняваме с Германия, първоначално ми хрумна сравнение между DARC и БФРЛ. Все пак европейска държава и прочее. Но истината е, че там за сравнение и дума не може да става - членовете на DARC са над 60-70 процента, въпреки флуктоациите, имало е години с почти 80 процента, членуващи в тяхната национална радиолюбителска организация.

Но едно сравнение с DARC е просто нелепо, не само като процент на членуващите регистрирани радиолюбители. Истината е, че не много "прусашко" е останало у нас. Затова реших, че сравнение с ARRL е по-смислено, доколкото сдружаването в САЩ никога не е било прекомерно и индивидуализма там е сравним с този тук вече. Та затова избрах ARRL, разбира се и защото за САЩ има достоверни данни.

За приноса аз не го разбирам много въпроса. Самото участие в хобито е приноса, друг принос трудно мога да си представя. За да се развива едно хоби, то просто трябва да е популярно. Не е толкоз важно кой какъв разбирач е, колко редовно и на какво ниво си упражнява хобито, а просто колко хора го упражняват. Футбола защо е спорт е спорт номер едно? Щото всички са добри футболисти или просто защото мнозина, от малки до възрастни, ритат мачлета под път и над път, кой както свари и кой както може?

И добре, че ми напомни за самоперченето във фейса, как трудно се ставало шампион на световно ниво. Ясно е, че е трудно. Само че той пропусна да спомене едно много важно. Единствения смисъл от шампионите за обществото е те да дават пример на младите, да ги "запалят" да спортуват, защото спорта развива някои умения, които са полезни за обществото. Е, случая с HST не е баш такъв, но да речем, че там се развива известна концентрация. Какъв е смисъла от шампион, който не е запалил и едно дете? Никакъв, разбира се, не и за обществото. Човека може да е много горд с постиженията си, но моето разбиране е, че тия циркаджийлъци на кой му е най-бърз тремора са по-скоро за книгата на Гинес и е твърде претенциозно да бъдат наричани спорт.

Но за ARDF-а съм съгласен напълно с теб. Интересен спорт, в смисъл поне толкоз интересен, колкото ориентирането. Има потенциал да привлича деца, защото при него има истински физически натоварвания, съчени с концентрация - хем физичска подготовка, хем и доза съобразителност и интелект не са излишни. И какво се оказа? Един, единствен радиоклуба в Хасково тренира деца за ARDF. На фона на това федерацията по ориентиране има 40 (четиредесет) клуба, работещи с деца! Е, добре, ако се абстрахираме от парите, славата и прочее - кое е по-добре за децата? Да си сътрудничи официално БФРЛ с Федерацията по ориентиране и децата да имат къде да тренират ADRF или да се взимат спортисти "назаем" от ориентирането и ARDF-а да бъде на практика погребван в България? За мен е очевидно по-добре първото - БФРЛ да оказва техническа и методична помощ на Федерацията по ориентиране, но самия тренировъчен процес да си го вършат те. Да, по този начин печалбите на БФРЛ сигурно ще намалеят, но ще се заложи трайна тендеция за популяризиране на ARDF-а. А нали затуй са уж печалбите, за популяризиране?

Но да оставим спорта - какво се прави за децата, които просто искат да упражняват хобито поради интерес към радиото? Този интерес, сам по себе си, ако бъде разгледан в дълбочина, то ще се види, че теоретично покрива части от математика, физика, електроника, но по-важното е, че възпитава и работа в група, учи децата на уважение, на приятелство, на зачитане, на взаимошомощ и работа в екип. Все добри неща, неща, на които почти всеки родител държи и би се зарадвал детето му да се забавлява в подобна атмосфера.

Но какво се получава? Когато се разгоря дискусията във Фейса се оказа, че колегитте се сетиха за два клуба, които наблягат системно на работа с деца - LZ1KAK от Димитровград и LZ1KAM от Хасково. Първият е училищен радиоклуб, финансиран по линия на образованието и с лични средства и работоспособен благодарение на работата на един български Учител с главно У. Вторият клуб е член на БФРЛ, май единствения в страната, който се занимава наистина с деца по ARDF направлението. Нямам представа кой и как им помага, но аз лично за тези два клуба и техните програми за занимания с деца разбрах от Фейсбук. Може и да им е помагано от БФРЛ, нямам наистина представа и не мога да съдя.

Но не затова иде реч тук, не толкоз дали БФРЛ е помогнала на тези два клуба. А защо са само два? Е, да речем, че не са само два - сигурно има и още места, на които се работи с деца, но просто колегите не са попаднали на темата във Фейса и не са ги споменали. Мисля, че от СУАТ.БГ имат някакви амбиции да занимават деца на едно-две места, не може да няма и други колеги. Но е ясно едно - тези клубове, които се занимават с деца, са своеобразни сирачета що се отнася до вниманието на БФРЛ. Всъщност аз не знам дали някога по какъвто и да е начин работата с деца е била приоритет на БФРЛ. Е как да има свежа кръв, ако приорет е колко бързо предават и приемат на морз пенсионерите?!

Що се отнася до курсовете в БФРЛ, водени от едрия мениджър, то там нещата са отдавна ясни, поне що се отнася до мен. Преди една година имах някакви илюзии, че някой иска просто да помогне, да популяризира и прочее. Така или иначе тези курсове са просто излишни като начин да се вземе изпита - по всеобщо мнение изпита, особено за клас две, е толкоз елелементарен, че е леко странно човек да има нужда да посещава курс за да го вземе. Затова и аз си живеех с илюзията, че едрия мениджър, като един сравнително млад човек, се е захванал да изгради една социална група още преди човек да е лицензиран радиолюбител.

Е, както често се случва, оказах се доста заблуден. Тук няма да обяснявам за чистата и неподправена злоба, лъхаща от този човек, при това далеч не само по отношение на хора, които той познава. Но не е въпросът за него лично. Въпросът е, че това, което изглеждаше уж като някакъв стремеж да се приобщят хора към хобито, в един момент започна да прилича повече на курсове за наборници в някакви своебразни милиции, които да защитават националната "държавна" репитърна мрежа. В общи линии в тази активност няма нищо друго, освен мании и комплекси, нежели някаква мисъл за някакво си радиолюбителство.

Съвсем не е случайно, че след тези курсове хората не се записват в БФРЛ. Човек би очаквал поне половината да се запишат поне за една година, колкото да видят за какво става въпрос - все пак хората са и благодарни и любопитни, поне повечето от тях. За да има почти нулев към БФРЛ след тези курсове, то е ясно, че има някакъв проблем, нещо изскача на повърхността по време на провеждането им, нещо нелицеприятно, нещо силно отблъскващо.

Е, по тази логика за свои възпитаници и състезатели федерацията признава няколко пенсионера, няколко набора на Виктор и до там. Всичко друго е или "под наем", или пък е некасаещо федерацията. Поне такова впечатление се създава погледнато отстрани.