|
Колко са радиолюбителите е сложен въпрос, не само в България. Преброяването е много трудно. Особено пък ако тръгнеш да ги делиш на "истински" и лицензирани "принудително" за да упражняват някакво друго хоби.
Аз мисля, че все пак всеки лицензиран радиолюбител е истински радиолюбител. И го мисля по една проста причина - всяко нормално хоби у човек е на приливи и отливи, които понякога могат да трая години. Не изключвам да има хора, които цял живот системтично и без прекъсване да са упражнявали едно и също хоби, но повечето не сме от тях.
Т.е. за мен един парапланерист, ловец, офроуд любител, планинар или човек с каквото и да е хоби, ако си е лицензиран радиолюбител и си ползва радиото по радиолюбителските правила, си е абсолютно чистокръвен радиолюбител. Просто има и друго хоби и други интереси. Това, че към момента другите му интереси имат превес аз не виждам нищо лошо или нерадиолюбителско. Просто защото не знаем какво ще стане утре - утре човека може да слезе от джипката или делтаплана, а радиото да си запази и дори да го ползва по-интензивно.
От там нататък оценката на броя на радиолюбителите е по-лесна - в крайна сметка дали са четири, пет или шест хиляди не е толкоз важно за нашата дискусия. То зависи и какво можем да преброим за активен радиолюбител. Разбира се има хора, които прекъсват с години, просто натоварени от други проблеми. Те е ясно, че не са активни. От друга страна сигурно има и такива, които правят по една-две връзки на година, което пак не е голяма активност и очевидно говори за прекалена заетост и при тях.
NinoS някъде беше оценил, че активните радиолюбители са около 200-300, което съвпада с оценката на УС на БФРЛ. Обаче NinoS ги брои малко странно - той брои тези, които са редовно активни, да речем около веднъж седмично, редовно участват в състезания, при това само в сферата, където е активен самия NinoS. С всички тия уговорки той сигурно е прав. Но ако към тях се прибавят и сезонно активните, тези, които не участват в никакви състезания, то бройката набъбва поне двойно. И това само в едно от направленията. Мисля, че NinoS въобще не брои и хората активни само на УКВ, извън FM, които също не са малко.
От там нататък следват следват активните по репитрите, както и категорията с друго преобладаващо хоби, на което радиолюбителството се явява спомагателно. Те са много по-лесни за преброяване, защото горе-долу знаем последните години колко момчета се явяват и изкарват опознавателни знаци. Не знаем за колко от тях хобито е вторично, не знаем и колко се отказват скоро след това, но все пак знаем малко повече, отколкото за това колко са активните останали от по-старите лампи.
Твоята оценка от 1000 е доста по-близо до действителността от тази на NinoS, според мен, но все пак аз мисля, че има поне още толкова колегите, които макар и да не са редовно в ефир или пък радиото да не им е първо хоби, все пак не са захвърлили радиото окончателно. Така че аз бих заложил на около 2000 радиолюбителя, като съответно ги оценявам по моите критерии.
За съжаление по-точна оценка няма как да има при настоящата ситуация. Можеше да е по-точно единствено ако имаше задължение за прелицензиране, както го има в други страни, но заради едното преброяване не виждам смисъл да бъдат тормозени хората с допълнителна бюрокрация.
Например в САЩ лиценза е валиден 10 години, след което трябва да се поднови. В САЩ към момента има лицензирани около 825000 радиолюбителя, т.е. толкоз са били активни поне дотолкова, че да се пререгистрират през последните десетина години. От тях членове на ARRL около 150000 хиляди. Или грубо около 18 процента.
При нас процента спрямо общия брой на лицензираните е потресаващо малък, да речем грубо около 5%. Само че в България няма пререгистрация на 10 години и това е очевидно некоректно сравнение. Затова нека вземем моята оценка от около 2000 човека, което ще доведе грубо до около 10% членство в БФРЛ от активните наскоро радиолюбители. Аз мисля, че това е и реалната оценката - двойно по-малко като процентни пунктове от ARRL да речем. Вече по твоята оценка биха отишли на сравними с ARRL. А по оценката на NinoS направо щяхме да минем седемдесет-осемдесет процента - време е да му се направи другарска забележка да започне да е малко по-трезвен в оценките си за масовостта на членуването в БФРЛ.
Но, отново сериозно - тъй като в САЩ също го има феномена на вторичното хоби, особено там радиолюбителството е разпространено като такова сред ветроходците, които хич не са малко предвид дължината на бреговата им ивица и сравнително високия стандарт, то аз мисля, че е реалистично да приеме като за сравнение, че българските радиолюбители, активни през последните десет години, са не по-малко от 2000. И че членството в БРФЛ е двойно по-непопулярно от членството в ARRL.
Това, всъщност, хич не е лош резулта. Та къде е проблемът, би попитал някой? Само два пъти по-малко, като процентни пунктове, да членуват в БФРЛ спрямо ARRL - та това изглежда направо страхотно!
Да, ама не. Първо, защото ние не ги настигаме, а тепърва се отдалечаваме от тях, въпреки че и при тях има забележим и постоянен спад. Традиционно, по различни причини, членството в радиолюбителското движение в България се е приемало за нещо като дълг, като чест за всеки радиолюбител. Т.е. един наш колега, от по-старото поколение, да се откаже от БФРЛ - това е било за него трудно, непопулярно решение, човека не го е взел лесно, с лека ръка. Т.е. ние тръгваме от едно ниво, което наистина е достигало към 70-80%, като за две десетилетия членството в БФРЛ, като процентни пунктове на сравнително активните радиолюбители е съкратено цели 10 пъти! Един порядък представителност е загубен! Това е ужасно много.
Но има един много по-смазващ проблем. В последните години не малко хора изкарват радиолюбителски инициали. Колко от тях стават членове на БФРЛ? По мои оценки - почти николко! И това, при положение, че БФРЛ, по-скоро един от УС на БФРЛ, непрекъснато, преди всеки изпит води безплатни курсове за хора, които ще се явяват на изпит. Дори и при това положение новозаписалите се в членове на спортни клубове, които плащат членски внос на БФРЛ са невероятно малко.
Т.е. БФРЛ не само, че е зле откъм представителност, а се превръща направо безжизнена, без приток на млада кръв. Тази славна, навремето, организация днес е превърната в едно безжизнено тяло, като дори не се правят опити да се реанимира то. И не само не се правят опити да се реанимира, не се правят и опити да се диагностицира дори!
За последните десет години поне аз не съм видял нито един прост, бакалски дори, анализ на клубното членство. Колко са били членовете към началото на годината, колко са се записали, колко са се отписали. Проста сметка! Или малко по-сложно - как са били разпределени членовете по възрастови групи - например до 30, до 70, над 70. Ей го - три групи са това да се премерят в началото и в края на годината.
Защо го няма този анализ? Ами много просто - защото УС на БФРЛ му се струва, че няма да "седи добре". А такава диагностика може да се окаже спасяваща за организма, защото за да се направи каквото и да е, то първо трябва да се знае текущото положение, текущата диагноза. Но не - тя не се прави или се крие с надеждата всичко да се размине някак си. Няма как да се реши такъв проблем от самосебе си - една организация, за да просъсществува, тя непрекъснато трябва да привлична нови членове, защото иначе естествения и неизбежен отлив на такива ще я унищожи.
Та така - нека, ако тук четат и колеги, които са истински загрижение за БФРЛ, да си направят една проста сметка за самите тях и да преценят дали сегашния УС на БФРЛ умишлено и системно не се опитва да унищожи тяхната БРФЛ? Дали БФРЛ не е превърната просто в един трупен донор, който е изкуствено поддържан във вегетация докато умът и сърцето му са отдавна и умишлено съсипани? Да кажат колегите, които така милеят за БФРЛ - за тази съдба на организацията ли си мечтаеха? Затуй ли цял живот безмълвно подкрепяха и безропотно плащаха от стотинките си? За да видят как бавно си отива и последното пламъче, а накрая да са свидетели на последния дъх на БФРЛ? За това ли беше всичко, толкоз ли им беше любовта към тази организация?!
|
Re: БФРЛ и радиолюбителски глас - митове и легенди [re: QRX]
