Съвсем същото може да се каже и за любовта. Само дето там бозата е още по-дълбока и носъзната. И двете в същността си са провокирани от споделена вяра и собствена необходимост. И двете могат да накарат човек да се почувства задоволен и щастлив, но в същността си са много крехки неща които неминуемо достигат своето разрушение. И колкото повече си вярвал в тях, толкова по-голямо разрушение нанасят в живота ти. Обикновенно по-повърхностните хора, които знаят как да се възползват от нещо, но и как бързо да приемат загубата му, се нагласят по-добре към живота. Може да не е особено възвишено, градивно, удовлетворяващо... но е доста добра житейска стратегия. Проблемът е, че все още хората живеят с илюзията, че животът е нещо прекрасно, градивно, "учителя", възможност за истинска самореализация и т.н. Животът не е нещо много повече от една проста система за споделена реалност, колективна игра в която всеки играе за себе си... Затова вярата се конфронтира с чуждата вяра, а целите с чуждите цели... Животът в същността си е една непрекъсната конфронтация, хаотична система неподлежаща на покой. Това е една система в която човек иска или не е повлечен от течението, за да оцелее, за да го използва в своя полза, за да не се саморазруши. Това изобщо не е място на самореализация и самоосъзнаване както някои бедни души смятат. Вярно, може да се постигне и това, но най-вече в собствената фантазия и на фона на клетката която човек е принуден да обитава. Много отдавна Буда в търсене на първоизточника на страданието, в крайна сметка излиза извън рамките на самия човек и способността му да реши сам за себе си проблемите. Първоизточника всъщност се оказва самата природа на живота - илюзията, конфронтацията, разума който е дълбоко обвързан с тази игра и я приема за своя. Усещането за самореализация всъщност идва от това идентифициране на разума с играта. Но за истинската същност, илюзията представлява единствено затвор.

Така че няма как да разрешиш проблеми и дилеми които в същността си са неразрешими. Човечеството е търсило отговори и още ще търси. Но освен по-добро описание на това което се случва, или налагане на нова споделена вяра в някаква степен, няма да постигне нищо повече...