Re: проблемът на приятелството / Наука / Хуманитарни науки / Психология

Благодаря за отговора.Определено си отговорих на някои въпроси,но за други неща не мога да се съглася.

Вярно е,определенията за приятелство са различни.В много случаи те се припокриват с обикновените познанства(хората с които си пиеш кафето),партньорства и отношенията на хората в един колектив,
клуб,организация,партия и т.н.Аз лично имах предвид онези близки отношения между индивидите,които приличат малко или много на онези в семейството и роднинските връзки-където има доверие,близост,топлота,обич,
разбиране...Ако вътре в семейството или между роднините е оправдано по един или друг начин тези отношения да съществуват(въпреки случаите твърдящи обратното),то на каква база ще възникнат подобни и между хората,които нямат генетично сходство?Вярно,човек има какви ли не потребности,съществуват определени психодинамики,които биха могли да създадат някакво чувство на привличане между двама индивида...но като че ли цялата история с близостта все повече започва да прилича на някаква програма,насаждана от книги,култура и т.н.Вярно е,че могат да изчезнат и връзките между роднини или интимни партньори но там човек се стреми да запази и възобнови отношенията,особено конфликтите между родители и деца-колкото и да са тежки ижестоки,накрая нещата почти винаги се оправят и стореното зло се прощава.Същото го има и между братя и сестри.Докато с приятелите това не е така.

Нямаше да напиша тази тема,ако не бях дискутирал въпроса преди това с доста хора,психолози и социолози.И мнението на всички е,че дори и в миналото да е съществувало такова нещо като "приятелство"(точно в "хуманния" смисъл) ,днес този тип отношения сякаш са изчерпани и няма какво повече да дадат.Тоест приятелството поне на прима виста започва да се превръща в голяма рядкост-не просто за отделния индивид,а именно като цяло.Хората,които биха могли да се похвалят с такива отношения днес не са никак много.Попадал съм на западни сайтове и дори "наръчници" които обучават как да живееш без приятели и да оцелееш в самотата.Изглежда,за един голям % от хората семейството е всичко и не поставя необходимост от присъствието на други хора в живота.Най-много имат нужда от приятелство тийнейджърите(което както и ти отбеляза,след време си отива),което е обяснимо.

Много се говори колко сърдечни,мили и топли били българите и как чужденците ни завиждали за добрите ни отношения.И също така колко на запад хората били студени,как не си ходили на гости,колко били безчовечни и т.н.Факт е,че в страните,които са преуспели икономически и дирижират световната политика,точно тоя тип близки отношения ,"доброта","хуманност" липсват.За щастие там отсъстват и доста от пориците които бихме могли да наблюдаваме в нашето общество-завист,омраза към преуспелия и силния,страстта да се бъркаш в живота на другия и в името на приятелството и близостта да се месиш в него и да го контролираш...Абсолютно същото нещо го има и в други страни,за чиито жители се говори че са отново "топли","приятелски настроени","сърдечни"-като например ирландците или италианците.Като че ли цената,която се плаща за положителните човешки отношения се компенсира от другите,които са крайно порочни.Много странна амбитендентност.Сякаш всичкото добро на което е склонен човека винаги трябва да се компенсира от същото,но с обратен знак.Поради което може да се говори,че приятелството не е част от човешката същност и че човекът в действителност няма нужда от това,но по една или друга причина социума налага "вярата в приятелството"(точно-много често хората говорят за него като за "вяра"-"аз вярвам в приятелите си","аз вярвам в приятелството" и т.н)А САЩ,които за добро или зло са сила номер 1 в света,Западна европа или Япония-там хората са самотници(студени,саможиви,"не си ходят на гости" и единствените хора на които разчитат и за тях са всичко това е тяхното семейство).И всичкото това се проявява дори на индивидуално ниво-колко от преуспяващите хора имат приятели до себе си и не са сами в "човешкия" смисъл на думата?Те са заобиколени от много индивиди,които са около тях именно заради парите им и ги подкрепят от интерес.

Та мисълта ми е,че просто такава е тенденцията-че всеки ще трябва да се научи да живее сам,да знае изцяло собствения си път и да направи всичко възможно да бъде самодостатъчен за да оцелее-без да изпитва нужда от приятелство,топлота,човечност и т.н.Много хора са го постигнали,нещо повече -цели нации са успели в тая насока.Ако наистина на тях това им тежеше(както тук в БГ много хора обичат да се самоуспокояват) със сигурност щяха да намерят изход от ситуацията.Но това така и не се случва-значи приятелството най-малкото не е нещо,което се явява ултимативен смисъл на живота,както много хорица проповядват.Що се касае за помощта,тя може и да се купи.Мен лично ще ми е адски неудобно да викам познати и приятели да ми пренасят шкафовете и хладилника,при все че (ако няма кой друг в семейството) мога да платя на майстори да свършат тая работа.За споделянето си има психолози и психоаналитици,ако толкова не мога да се справя сам с проблемите си.Плащаш си и ти се дава помощ-докато приятелите биха могли да разправят за теб зад гърба ти и т.н

И като стана дума за интереса,т.нар. благородство и доброта не са приятелство.Можеш добро на някой човек без да искаш нищо насреща,при това на немалка цена,но това не значи,че го приемаш и ще го допускаш до себе си и в живота си и той теб.За такива се казва,че имат добра душа,но не и приятелска(за последното създаването на обвързаност е нещо задължително).Това е нещо като безусловната,безлична любов(която изпитваш към всички) и отпадането на привързаностите(характерни за човешките отношения),една доста известна ню ейдж концепция.Като житейска стратегия е наистина добър вариант.

Що се касае до отрицателните хора...срещал съм ги много.Дали трябва да им се противодейства?Аз лично съм избрал следната стратегия:доколкото е възможно да ги държа на разстояние и по възможност страх-да разберат,че не могат да си прилагат гадните номера на мен.Със подлеците и гадовете трябва да се държи човек изкъсо и жестоко-но с отявлена жестокост,а не прикрита.Никога с лъжа или подлост,защото така падаш на тяхното ниво.И тогава виждаш как те стават много добрички,милички и кротки.Но по никой начин не бива да се ликвидират-защото така хем ще станат повече(спомни си историята и случаите на масов геноцид над дадени групи-после те заливат света) хем пък другите хора няма да имат стимул да се развиват и да стават по-мъдри,по-силни и знаещи и ще спят.

Това по мое мнение.