Струва ми се, че прекалено теоретизираш нещата. В крайна сметка, толкова ли е важно какво мислят по въпроса за приятелството разни социолози, психолози и други теоретици - ами те просто си разсъждават и си пишат статии, от които невинаги има полза.
Аз, от своя страна, те приканвам да погледнеш на въпроса с приятелството от една много по-прагматична гледна точка. Ти очевидно подкрепяш и симпатизираш на западния модел, при който хората са независими един от друг, хладни индивидуалисти (и егоисти) и всеки се грижи сам за себе си. Не забравяй обаче, че този тип индивидуализъм и независимост довеждат до все по-засилващ се егоизъм и равнодушие към проблемите и страданията на другите. Наблюденията показват, че този тип отношения (и отчуждението) се пренасят и в семейството. Разказвали са ми например някои действителни случаи, развиващи се точно в САЩ: дъщеря в зряла възраст дори не се обажда по телефона на майка си, която е терминално (смъртно) болна с мозъчен тумор и й оставам максимум няколко месеца живот; родители (пак американци) буквално гонят децата си от къщи, щом станат на 18 години, без да ги интересува, че нямат работа, нямат къде да живеят и т.н. Просто ги разкарват, без да ги интересува как ще се справят децата им, а те самите (родителите) после си гледат кефа - тръгват по екскурзии, купуват си нови коли и т.н. Ето точно до такъв тип изпълнения води западния модел на себедостатъчност, след като се разгърне напълно. Според мен ако ти тръгнеш по този път, рано или късно ще си понесеш последствията от това. Ако всички бяхме такива, утре някой от нас, ако се задави на масата, няма да има кой да го тупне между плешките, защото на абсолютно никой няма да му пука за теб и ще му е дълбоко безразлично дали си жив или не. Звучи малко крайно, но мисля, че разбираш какво искам да кажа.
Освен това, не разчитай, че парите ти винаги ще могат да ти помогнат. Първо, със сигурност ще изпадаш и в ситуации, когато няма да имаш пари или няма да имаш достатъчно. Второ, има немалко хора, които не са толкова материално ориентирани (или които просто имат предостатъчно пари), и ще ти свършат определена услуга само ако те считат за добър приятел или близък, или ако ти си им помогнал за нещо важно в миналото. И накрая, наистина ли си готов да плащаш за абсолютно всичко, за което ти трябва някаква помощ, или както се изрази един познат, "да ти одерат кожата, задето не можеш да пренесеш сам две кофи вода"?
Освен това, моите наблюдения показват, че немалко американци не харесват това, в което се е превърнало обществото им и те самите виждат в този краен индивидуализъм нещо гнило и нехуманно. Тези хора са стигнали до извода, че много проблеми ще се решат, когато има "more we and less me", т.е. когато се намали егоизмът и започне малко да се мисли и за другите.
Разбирам, че дълбоко си се разочаровал от хора, които си считал за приятели. Но в момента ти отиваш в другата крайност - на хладното отчуждение. От друга страна, напълно те разбирам, като казваш, че не искаш да допускаш хората в личното си пространство и да се разкриваш пред тях. И аз не искам, а и не го правя, повярвай ми. Твърде много простащина и низки страсти има около нас, за да се разкриваме и да допускаме хората с готовност. Но това, което искам да кажа е, че според мен приятелство и добри отношения спокойно може да има и без да правиш приятелите си част от личния си живот и вътрешния си свят. Как? Ами просто като намериш свестни хора около себе си, им помагай, с каквото можеш (но без да ощетяваш себе си), изслушвай ги, давай им съвети, когато имат нужда от това, предупреждавай ги за опасности и рискове, които си забелязал и които може да им навредят, обърни им внимание и за собствените им грешки, които ги спъват и които те не виждат (но го прави безкрайно тактично и внимателно!), похвали ги и ги окуражи, когато имат нужда от това. А когато някой от тях се опита да стане част от личното ти пространство или просто се интересува за неща, които ти считаш за твои лични, спокойно можеш да отклониш въпросите/опитите му - аз съм се научил да го правя, без да обиждам и отблъсквам с това никого. Така че според мен човек може да има приятели, близки и хора, на които да разчита, без да бъде отворена книга за тях. И искам да допълня, че все пак никой от нас не е направен от желязо, така че и ти самият все някога ще имаш нужда да споделиш нещо и да потърсиш съвет за нещо важно за теб, което ти е трудно да решиш сам. Психологът невинаги ще ти е от полза - все пак той си е чужд човек, който изкарва пари от теб. А за да получиш добър съвет, трябва в някаква степен да се разкриеш пред съответния човек, така че да му позволиш да вникне добре в ситуацията ти и наистина да те посъветва нещо точно и адекватно, а не общи приказки. Обаче ти и само ти ще решиш пред кого да се разкриеш, в каква степен и дали наистина това би било полезно.