|
Последната година лично на мен ми донесе доста разочарования по въпроса.Но не ви пиша за да се оплаквам или да търся помощ.А защото задълбавайки в темата открих нещо,което едва ли звучи оптимистично.
Като за начало да започнем с тази .
Четох какви ли не книги,статии,интернет публикации и особено мнения на хора по този важен въпрос.И взех да стигам до неприятният извод,че е много,ама много възможно мястото на приятелството може да се окаже при религиите,митологиите и паранормалните явления.То съществува точно толкова,колкото и те.И изглежда вярата е това,което му придава "плът".
Забележете следните :
-"Няма приятели,има само интереси"<=> "Няма Бог,няма невидими светове,няма магии,извънземни,има материя"
-"вярата в Бог,лечители,магьосници,врачки,астролози се поддържа от онези,които искат да злоупотребяват с наивната доверчивост на хората да ги манипулират и да правят купища пари на техен гръб,хранейки се от хорската мъка" <=> под предлога на приятелски отношения в живота ти могат да се вмъкнат хора,които да правят същото-да те използват и манипулират.
-ако наистина има истинско приятелство,то то се среща рядко <=> ако наистина има хора със свръхспособности или пък се случват религиозни чудеса,то те стават много рядко
-ако някой си мисли,че е видял НЛО или познава хора които могат да четат мисли,да лекуват,да въздействат на хода на събитията,то той е в голяма заблуда,защото това което е видял не е плод на извънземни или свръхестествени сили,а на друго.Всичко може да се обясни със средствата на науката,при това със законите,които науката познава сега.паранормалните явления не са извън сферата на непознатото.всичко може да е обясни със рационални средства <=>често пъти под съмнение се поставят истинските мотиви стоящи зад една приятелска връзка.например напоследък разбрах,че на Запад има нова мода близките приятелски отношения между мъже да носят странното име bromance.Което идвало от "брат" и..."романс".Доста има в интернет по темата,но с това се намеква че по-дълбокото и искрено приятелство между хора от един пол(дори се коментира и "сисманс") е латентен хомосексуализъм-това с цел да се интегрират хората със "лява" сексуална ориентация.
-"в религията,паранормалните явления и мистиката вярват само слаби хора които не могат сами да се справят с живота и търсят външна опора в неща които не съществуват.такива хора са достойни за съжаление "<=>а защо да не са достойни пък за съжаление хората,които имат нужда от приятели за да има на кого да се опрат в труден момент и който да им помогне?не се ли явява (вярата в ) приятелството също вид слабост и духовен мързел?
-"религията е опиум за народа"<=>а приятелството,особено когато се консумира в някоя кръчма или на голяма маса какво е?Известно ми е,че повечето наркомани са се пристрастили към наркотиците именно защото приятелите им са ги подтикнали.има ли особена разлика между сектантщината,сляпото подчинение на правилата на дадена организация,която можем да наречем секта,развиването на тежка зависимост от нея и ...определена приятелска група?Философското есе,чийто линк дадох по-горе разкрива този проблем който ако в миналото е бил голям,то днес е още по-голям.Много хора търсят бягство от проблемите си като си изливат мъката пред други хора,които те наричат приятели-често това е придружено от консумацията на алкохол.
-днес много хора гледат на религията,мистиката,нло като на суеверие,отживелица и дори лудост.е,разровете се из форумите и интернет и "сондирайте" мнение лично за вас.Аз съм говорил и със социолози по темата,
това което са ми казвали е ,че нещата наистина не вървят на добре-така както институцията на брака и отношенията мъж-жена вървят към деградация и разпадане,тов асе случва и с приятелството(но все пак те не подозират този въпрос,че може би става дума за нещо,чиято обективна реалност е под въпрос въобще).
И така да си дойдем на въпроса.Наполеон е казал-"какво е историята,ако не приказка,с която сме съгласни":какво е реалността или "истината",ако не заблуда,с която всички сме съгласни.Обществото се отнася с недоверие,присмех и дори отявлено презрение към едни неща,за които твърди,че ги няма,че са илюзия и заблуда и вярата в тях е едва ли не проява на слабост и недоразвитост докато вярата в други неща,също (може би в днешно време?) толкова съмнителни се издигат на пиедестал в медии,книги,литература.А може би все пак някои "духовни" наркотици са полезни за общественият контрол?Приемайки,че и двете неща са фантазия,то възниква следния проблем:в случая с религията,мистиката и извънземните си сам,вярваш във тях,дори може да си мислиш,че ти се случват,но си сам(докато не тръгнеш на църква не влезеш в някоя секта или друга форма на организирана религия или пък по врачки и разни клубове).Ако тази вяра ти помага да минеш през сложните мрежи на живота,да оцелееш и дори да намериш смисъл в съществуването,защо пък не?какво му е лошото?
а вярата в приятелите вече те измества от твоя център в друга посока-инвестираш енергията и силите си в другите,а рискът инвестициите да пропаднат са огромни.Не се ли тиражира вярата в приятелството именно като стока?Не се ли възползват от тази вяра търговци,политици и други?Не е ли доверието в нещо много необходимо за съществуването на Системата?
А може би истината за приятелството не е някъде там,а в медицината?Вече
се появи дори нов клон от невронауките,известен като невротеология-което
лично според мен е невероятна глупост:това че темпоралния дял може да се е активирал много силно вследствие някакво религиозно преживяване доказва ли че то е реално или не?По много причини невролозите тактично мълчат по въпроса и казват,че едното убеждение(научното) не пречи на другото(религиозното).Но пък любовните,интимните отношения мъж-жена са проучени от медицинска гледна точка.Не би ли могло наистина подобно проучване на приятелството да изведе фактите наяве(правим разлика между факти и истина,нали)?Има ли мозъкът такава функция,която да активира приятелските отношения?Как се е формирала?Защо я има?Какво дава?Наистина ли близкото приятелство между хора от един пол е неосъзнат хомосексуализъм,едни и същи зони ли се активират при такъв тип отношения и сексуални желания?И най-важното-какво би станало,ако приятелството можеше да се "изключи" по някакъв начин?Да речем се създаде вирус,който да пресече този тип физиологични,биохимични и т.н. процеси.
Та за мен въпросът остава открит и ми е много трудно да се измъкна от тия дилеми.Съществува-не съществува.Необходимо ми е-не ми е необходимо.Докога истината ще е някъде там?
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Hoeл на 08.12.09 10:32.</EM></FONT></P>Редактирано от Hoeл на 08.12.09 10:36.
|
проблемът на приятелството
