Лично аз съм стигнал до друг извод-че когато си в някакво затруднение могат да ти се изсипят не един или двама "приятели" за да предлагат щедро услугите си заради нещо,което може да остане скрито за съответния момент,а после да се разкрие.Най-малкото за да изглеждат герои в собстветните си очи.
Но ако стане така,че ти успееш,постигнеш нещо и се издигнеш над тях,тога
ва както се вика-жална ти майка.Започват интриги,кавги,неприятности и ако си имал глупостта да приемеш отношенията си с тези индивиди насериозно,
после е невероятно гадно.

Точно в това открих,че е един от проблемите на приятелството-уж не си можел без приятели,уж те са всичко,щото в труден момент кой ще ти подаде ръка и пр глупости,ок,ще се намерят такива и ще го правят,дори без да осъзнават заради себе си-за да бъдат те "добрите приятели","добрите и благородни хорица"...но пък ако имаш за цел неща като развитие(независимо че би могъл този прогрес да споделиш с тях,да им помогнеш и на тях един ден да успеят),тогава те ще гледат да тушират тези ти намерения ако не с една мазна усмивка,то със всякакви средства...тогава виждаш хората във истинската им светлина.Приятелите не се познават толкова в нужда и беда,колкото във мигове на личен триумф.Не е било при мен това един или два пъти.И този мой опит се превръща в мотив не само да се откажа от приятелство и отношения с хората(изкл половинка),но и да се променя като характер по начин,който не отговаря много на хуманистичните принципи.
Все още обаче се чудя ако го сторя,какви биха били последиците.