В трапезарията за бедни, докато сипвам храната , разправям на Николайчо как съм станала в пет, за да сготвя рибникът с орехи и той ми казва:
- Дай ми, моля те, една люспа от шарана.
- За какво ти е люспа от шаран? -озадачено питам.
Имало поверие, казва Николайчо,че люспа от шаран носи щастие. Люспата се слагала под възглавницата с пет билки, и ми ги изброява: мента, розмарин, глухарче, здравец и див лук. Тогава се сещам, че съм му приготвила подарък, вадя го и му го давам. Другите започват да ръкопляскат и да му пожелават много здраве и щастие. Такъв стеснителен и срамежлив човек като него едва ли има. Виждам, че не обича да е център на внимание и преструвайки се на сериозна, казвам Хайде на работа, мързеливецо! и гребането с големия черпак в топлата супа продължава да пълни чиния след чиния.
В дванайсет вече всички са се изнизали и сядаме двамата да се почерпим за негово здраве, нали е именник. Пийва си и започва да ми разправя как били с Николина и детето на една река и той уловил голяма риба, но рибата се изплъзнала, когато да я слага в торбата . Дали е истинска тази история с риба, не знам, но се замислям колко самотен може да е мъж като него, загубил жена си, и далеч от дъщеря си по силата на нещастни обстоятелства.
Сепвам се от мислите си, защото той ме пита нещо със самотните си очи, които винаги гледат някак стреснато.
–Нали няма да забравиш за люспата?
Разбира се, че няма да забравя.... Тъкмо изхвърлям боклука в контейнера и сребристи люспи проблясват на слабото декемврийско слънце. Събирам ги една по една, както се събира пъзела на разпилян човешки живот.
През нощта се промъквам при Николайчо. Като усеща женско присъствие, промърморва на сън '' Николино, ти ли си?''
– Мда, да, кой друг, заспивай. - надигам леко възглавницата му и пъхам люспите, размесени с билки. Замирисва на спомени , той се обръща на другата страна и потъва в съня си.

Редактирано от vida1929 на 07.12.17 23:22.