Влизам в първата стая. Старинните бутикови мебели на дъщеря му са някак одухотворени, различни от миналия път . Не мога да разбера на какво се дължи тази промяна , докато окото ми привиква към слабата светлина на една стара месингова лампа, която осветява телата на няколко спящи човека, насядали или по-скоро легнали . Разбирам, по-скоро усещам, че спят, по отпуснатите пози на телата, диханията и равномерното дишане. Но това не е обикновен сън. Нещо в тази ситуация ми е странно. На един диван в средата лежат две дами. В два фотьойла до тях седят двама мъже. Смутена и леко уплашена, отстъпвам леко назад. Зад мен старо възрожденско канапе, покрито с чипровски постелки ме кани да приседна. Какво правят тези хора, не знам и не мога да мисля, защото усещам главата си натежала. Тогава виждам, че пред всеки има малък компютър. Пред мен също има. Прочитам: " Задай параметри". "Време." "Място."" Събитие" ". Какво искаш да промениш.'' '' Промяна. ''Отмени ''.
Ръката ми пробягва по малката клавиатура. Параметрите са нанесени и аз се впускам във шемета на моя бал. Променена е ....роклята. Партньорът ми е същия, времето и мястото са същите, съучениците ми . Изживявам ново усещане, щастлива съм, радостна, чувствам се добре и доброто ми настроение е не само от хубавата рокля, възхитения поглед на кавалера ми, музиката, танците....
Компютърът пред мен иска да задам ''Сгъстяване на времето ''и понеже не знам какво е това, натискам нещо напосоки. През главата ми на бързи обороти минава вечерта, после разходката през ноща, изпращането в къщи, целувката, един душ и сън.
На сутринта се събуждам на канапето на Николайчо, отварям очи и виждам косматата му ръка, която ми подава чаша кафе.
- Знаех, че ще дойдеш. Но не знаех, че ще бъдеш толкова семпла в желанията си. Само ''ПО- ХУБАВА РОКЛЯ.''
- А ти какво очакваше? Да отменя Втората световна война? -казах аз и преглътнах кафето с леко недоверие.- И кафето ти ли има някакви чудодейни свойства? Защото след половин час трябва да сме на работа.

Редактирано от vida1929 на 25.08.17 16:04.