|
Николайчо няма четири предни зъба. Не се смейте. Много отдавна ги няма, още откакто го познавам. И се чудя дали когато е бил полицай някакви хора не са го били и са му ги избили (чух от някъде тази версия,но той никога не я потвърди), или е от психотропните лекарства, които е трябвало дълго време да пие, за да преодолее тежкия и системен психически шок, свързан с работата му или от алкохола, който е пил пак по същата причина, или от всичко това взето заедно. Но каквато и да е причината да му липсват тези четири зъба, не това е важно.
Има един такъв беззащитен вид, да го съжалиш направо и естествено фъфли. Добър човек, мил, интелигентен, но какъв мъж може да е без зъби.
Отдавна му разправям, че трябва да си направи мост, а той все се назландисва. Сигурно станаха вече десет години откакто е без зъби и аз дотолкова съм свикнала с визията му и говора, че повече от това не може. И затова когато един ден ми каза по телефона че зъболекарят му е сложил моста, изпаднах в лек шок. Отивам да пием кафе и виждам един нов Николайчо. Хубав е, пък и като се спретне, хваща око. Жените го заглеждат, но мъжете или по-точно една част от тях се държат леко пренебрежително към него. Има нещо в характера и говора на това момче, което те навява на мисълта, че лекичко му хлопа дъската, или както казваше баба ми-той е от недомаслените.
Но ето че недомасленият Николайчо отново ми предлага идея и аз я приемам. Ще раздаваме храна на бедните в една от социалните трапезарии в града два часа на ден, като доброволци.
Отиваме на другия ден и работата се оказва наистина приятна, а помещението ново, чисто и модерно обзаведено. Масите и столовете са дарение от завод Троян, от хубаво дърво, покрити с покривчици тип пъчурк, които друг доброволец сменя всяка седмица, за да ги пере и глади.
Николайчо сипва основното ястие, а моя милост-супата и раздава по четири филийки хляб.
Хората започват да се нижат и дните започват да се нижат, а аз -да опознавам хората. Представях си ги едни беднички, милички и добрички. Но се оказа, че имам нереална представа за представителите на бедността. Една част от тези хора са наистина много бедни, защото са трайно безработни. И понеже имат много свободно време, седят и си пият кафето, което безплатно си сипват от кафемашинката, също чисто новичка и също дарение от богат бизнесмен. Към кафето има през зимата курабийки, през лятото плодове. И понеже много горчивина им тежи на душите, повечето хора разказват къде са обикаляли по мъките да си търсят работа и не са ги взели, като все проклинат, все намират, че другите са им виновни, нямат късмет, отчаяни са и озлобени. Други споделят от какво са болни. Десет процента от тях са психично болни. Знаем ги поименно, с диагнозите им и характерите им и си имаме стратегии за противодействие в случай че започнат да буйстват и да създават проблеми. Досега тези стратегии не се е наложило да употребим срещу психически болен човек.
Опасността, ако може така да се каже, дойде съвсем непредвидено.
И така в един най-обикновен ден, след като бяхме привършили с ''разсипването'' на храната (ето вече започнах да се изразявам на професионален език) с Николайчо седим, почиваме, мълчешком си пиеме кафе..Редактирано от vida1929 на 28.07.17 19:35.
|
Re: За честта на един идиот. [re: vida1929]
