Вървяхме към Трапезарията, когато Николай ми каза:
– Имаш ключ. Можеш да идваш в апартамента, когато пожелаеш.
Това означаваше, че вече нямам нужда от дегизировката , нито от шпионските методи за промъкване. Хм, хм, къде отива тогава удоволствието да се промъквам инкогнито в чужда къща посред нощ. -помислих си аз.
– Можеш да променяш различни факти от живота си и да бъдеш каквато поискаш-каза той. Имаше предвид неговото компютърно изобретение.-Можеш да промениш някои провали и грешки в живота си. Разбираш ли какъв невероятен шанс е това? Болката от спомените няма да изплува повече. Тя повече няма да съществува. Няма да има спомен, няма да има и болка.
– Не трябва ли аз сама да се помъча да оправя живота си? А не някакъв компютър да ми го оправя?
– Разбира се, че трябва ти сама. Но какво си направила досега по този въпрос?! Освен това компютърът нищо няма да прави. Той само ще те съпровожда по пътя ти назад в спомените, като ти задава въпроси и ти прави компания. Освен това той ще ти постави няколко условия. Нямаш право да променяш други хора освен себе си и нямаш право да взимаш еднолични решения за много неща, които касаят други хора. И един съвет от мен. Има едно нещо, в което ти си успяла. Не го променяй, не го пипай изобщо. В противен случай няма да си успяла в нищо.
- Не разбирам нито думичка от всичко това, което ми казваш. Дай ми някакъв конкретен пример от моя или от твоя живот.-казах аз вече напълно объркана.
-Примери мога да ти дам много, но какъв е смисълът....Добре, но моля те не се обиждай. Ако например мислиш,че синът ти е пълен провал, можеш да се върнеш предпазливо в живота си и да направиш нещо. Но не да не го родиш, а да го родиш наново, но да го обичаш много повече.
- Малко ли съм го обичала!?
- Това не знам. Знам само че можеш да му дадеш повече любов, обич, нежност, внимание, грижи. Да си до него, докато расте.

Редактирано от vida1929 на 05.09.17 17:19.