|
Втори случай, не клиничен, не диагностициран, описан от мен, Вида, НЕ психолог, дипломиран педагог.
Имената са сменени, но случаите са истински и съвсем не са преувеличени, наблюдавам ги всеки ден в квартала, където живея.
Дядо Любо, 79г, Плюшкинова мания , вдовец с две дъщери.
След като жена му почина, а двете му дъщери отдавна поели техния си живот, съвсем го забравиха, дядо Любо се отдаде на своята страст, която имаше още от младини-да събира разни всевъзможни неща. На времето това му причиняваше непрекъснати разправии с жена му. Той прибираше, тя изхвърляше. Сега като остана необезпокояван и сам в стария социалистически апартамент в още по-стария социалистически квартал, намери широко поле за изява- казаните за боклук в междублоковото пространство, които той мирно и без разногласия делеше с циганите. Подозирам, но не твърдя обаче, тъй като не ми се занимава да го наблюдавам в детайли, но неговия бизнес с боклуци от ден на ден се разраства. ГаражЪТ, в който преди държеше старата си жигула , е пълен догоре и той не знае къде да държи богатствата си. Богатствата, които той прибира от казаните за боклук са всичко, което можете да се сетите и може или не може да се ползва- от стари домашни чехли, които е носила някоя бабичка с гъбички на краката до бойлер на дърва и въглища, стари масички, килими, дрехи, всичко което хората изхвърлят, дядо Любо събира, сортира и подрежда в своя гараж.
Няколко пъти лежа в болница. Веднъж се беше порязал на ръждясала тенекия, опитвайки се да докопа някаква ценност на дъното на казана. Друг път, котка изфучала покрай него и го одрала зверски, трети път някакъв циганин не го видял в тъмното през зимата в пет часа сутринта и за малко да го бутне в кофата за боклук, както се бил навел да търси.Вчера пак са го приели в болница с висока температура и неизяснена диагноза. Ох и на него не му е лесно.
И всичко до тук щеше да е по-скоро развлекателно и весело, ако не беше факта, че той е толкова силно привързан към своите боклуци ,че не може да се раздели с тях- страшна трагикомедия, за която ще пиша със следващото кафе, а дотогава само ще ви кажа, че дядо Любо ако умре, ще трябва да го погребат в гаража му с богатствата като Тунаткамон в неговата гробница с деветте му жени и кучето
Редактирано от vida1929 на 13.05.17 12:43.
|
Re: За честта на един идиот. [re: vida1929]
