И да не ги спре, и да ги спре, па да се прехвърли на турски сериали, ползата ще е само на повърхността - просто сменяме фокуса от едно нещо в/у друго, та да се разсеем от действителното ни душевно състояние, което съвсем никак няма да се промени. Тъкмо в изтрития ви пост споменахте, че рецепти не съществуват, аз ще си позволя да допълня, че богословските четива и самите евангелия, не бива да се четат, като рецепта. Да стигнеш до истината за собственото си сегашно състояние, само по себе си е вече подвиг - да си признаеш, че се чувстваш нещастен за мен е първата крачка по духовния път, при Исус са ходили нещастници, които са били открити за нещастието си и не само, но и единствено те са го разпознали. Да бягаш от този факт е опит да избягаш от духовния път, но за съжаление или не, вече е късно :Д - няма начин да се върнеш назад, нито турски сериали, нито прахосмукачки ще помогнат да избягаш от факта за собственото ти същество, защото именно ти си стигнал до него, а не че си повярвал на някой друг, вече имаш личния опит и няма как да забравиш как се кара колело.

Религията е преди всичко вглеждане в себе си - когато го направиш, онова което срещнеш вече става неоспоримо за самия теб. И сега зависи от теб - ще продължиш ли изследването или цял живот ще бягаш от себе си. Те тука се случва необходимостта от кураж и нуждата от вяра, в чисто духовния смисъл на думата - да движиш в себето си с вярата, че отвъд всички наслоения и емоции, се намира царството божие, а то е чисто щастие. Щастието, което познаваме е противоположното на нещастие - но смисъла на думата "щастие", с който се ползва в религиите, е липса на нещастие. Щастие, което може да бъде нарушено от някаква мисъл - без значение каква - не е никакво щастие. И обратното - щастие породено от мисъл, също не е щастие.

Характерното за всеки един дуализъм е неговата непостоянност - няма смисъл да се бяга от нещастието, защото то е временно явление, спокойно можеш да почакаш малко в нещастието и сам ще видиш, как то ще си иде от само себе си. Но, не това е същественото - номера е, че ще видиш как функционира механизъма на ума, вглеждайки се в себе си, постепенно ще почнеш да разбираш какво и как поражда нещастието, начина по който се случва. Ще почнеш да разбираш себе си, съответно и душата - това представлява дисциплината, а религията е най- вече висша форма на дисциплина. Уви вместо дисциплина, масово онова, което се преподава - не само в християнството - е контрол, но контролът е подтиснически, в него няма разбиране, няма осъзнаване, няма молитва. Колкото и да се опитваш да контролираш себе си, в дълбините ти хаоса ще ври и няма да ти даде мира - външно можеш да го докараш на вид дори светец, но вътрешно ще си останеш греховен и дори да успееш да се самоизлъжеш, Бог не можеш излъга. (нито пък душата си)

Редактирано от Exaybachay на 25.08.14 14:19.